По време на периода Креда, род акули с няколко реда „нетрадиционни“ зъби обикаля океана. Зъбите са кръгли и заоблени и изглежда не са предназначени да разкъсват плячка, а да сдъвкват черупките на черупчестите животни.
Знаем за тази акула от фосилите на зъби, които се откриват понякога, но от 18 век насам, когато е установена за първи път, никой не знае как изглежда тя. Досега.
В Мексико е намерен фосил, който включва почти всички скелетни елементи на животното. Новият фосил успява и да позиционира акулата в еволюционното дърво и така разкрива още една мистерия от еволюцията на живота на Земята.
„Намирането на скелетни останки в Мексико не само ни помогна да обединим тези зъби, които си търсят скелет от доста време, но също ни позволи като изследователи да ревизираме предишните си хипотези за нейната биология и отношения [в екосистемата] и да научим за кое сме били прави и за кое сме сгрешили.“ казва д-р Едуардо Сегура, един от авторите на изследването.
Повечето видове от този род акули са живели преди между 100 и 80 милиона години, по време на късната Креда, а конкретният индивид е бил жив преди 93 до 91 милиона години.
Скелетите на акулите са от хрущял, а той не се запазва добре като фосил и така не остават много доказателства за праисторическите представители. В локацията, където е намерен скелетът обаче се образуват почти изцяло стабилни условия, което помага да се създаде безкислородна зона, което пък предпазва мекия скелет.
На тази локация са открити общо 6 фосила, като един е пълен, а други три са почти пълни. Те помагат акулата да бъде позиционирана в еволюционното дърво и така се оказва, че тя е роднина на днешната голяма бяла акула.
„Днешните акули са много малка част от невероятното биоразнообразие, което има през цялата им еволюционна история. Изследването на фосилите е ключово за пълното разбиране на еволюционните феномени, свързани с днешните групи.“ казва друг от авторите, д-р Мануел Амадори.
Същестуването в миналото на акули, които имат зъби за чупене на черупки е само спекулация досега, така че това е важно откритие от гледна точка на познанието ни за екосистемата тогава.
Формата на скелета и разположението на плавниците също носят информация за екологията на акулата. Тя бърз плувец и хищник, който вероятно е преследвал плячка с черупки, като костенурки или големи амонити, а не е обирала мекотели от дъното, както се смяташе преди, което я поставя в друга екологична ниша. Не е ясно с какво точно са се хранили тези акули, но възможна причина за изчезването им е конкуренцията с други морски хищници за една и съща храна.
Откритието също предполага, че акулите са били малко по-малки, отколкото се смяташе преди и са достигали максимален размер от 9.7 метра. За сравнение, днешните големи акули достигат до около 6 метра дължина.
И днес има съвременни видове, които чупят черупки, като зебровата акула, но тя достига до около 3.5 метра.
Така, това е уникална акула – с гигантски размер и зъби, предполагащи че яде черупчести, но и че може да схруска всичко, което си пожелае.
Акулите са древни и адаптивни животни, с над 400 милиона годни история на Земята, а тъй като са върховни хищници, мястото им в екосистемата е едновременно важно и индикатор за предстоящи проблеми. По-задълбоченото ни разбиране за екосистемите, от които древните акули са били част, ще допринесе и за цялостното познание за екосистемите днес и възможните трудности, с които ще се сблъскаме в следващите десетилетия поради нарастване на човешкия натиск върху морските екосистеми.
Източник: CNN
