Ново проучване установява, че микропластмасата в проби от мозъците, събрани при аутопсии през 2024 г. се увеличава в сравнение с пробите от преди 8 години.
„Концентрациите, които виждаме в мозъчната тъкан на нормални индивиди, на възраст около 45-50, бяха 4800 микрограма за грам, или 0.5 % като тегло.“ казва водещият автор на изследването, Матю Кампен.
„В сравнение с пробите от мозъци от 2016 г., това е с около 50 % по-високо.“ казва още Кампен. „Това значи, че днес нашите мозъци са 99.5 % мозък, а останалото е пластмаса.“
Увеличението показва, че се излагаме на повече възможности пластмасата да навлезе в мозъците ни, но не предоставя никаква информация за евентуални увреждания.
„Не е ясно дали в живота тези частици са движещи се, навлизат и напускат мозъка или се събират в неврологичните тъкани и водят до заболявания.“ казва Фийби Стейпълтън, професор по фармакология и токсикология.
Микропластмаса се открива в кръвоносните съдове, в белия дроб, черния дроб, в тестисите, в храносмилателната система, както и в плацентата, но засега никой не успява да установи как точно си взаимодействат тези частички с тъканите ни и по какви механизми и до каква степен могат да ги увреждат.
Изключително важен момент е, че в настоящето, никой не живее без пластмаса в тялото си, но това не може да е причина за паника, защото науката се развива и ако в момента не може да даде отговори, е много вероятно да го направи в бъдеще.
За изследването са взети тъканни проби от мозък, бъбрек и черен дроб на 92 души, на които е правена аутопсия, а пробите от мозъчна тъкан са от фронталния кортекс, свързван с рационалното мислене. Това е и частта от мозъка, засегната най-много от фронтотемпорална деменция (от каквато страда Брус Уилис) и в крайните фази на Алцхаймер.
Според изследването, частичките в мозъка са сред най-дребните, между 100 и 200 нанометра, а по-едрите са в черния дроб.
Нанопластмасата е по-опасна за човека, смятат изследователите. Именно такива частици успяват да преминат кръвно-мозъчната бариера и да стигнат до мозъка. Това е полупропусклива мембрана, която се грижи да допуска до мозъка само съединения, които имат „работа“ там.
Не е напълно ясно как тези частици минават кръвно-мозъчната бариера, но това може да става чрез мазнините. Изглежда те са предпочитали от пластмасите, а и от мозъка. Човешкият мозък се състои от около 60 % липиди (научният термин за мазнини), като там намират място популярните омега 3 мастни киселини. Те идват от храната, а това е основният път за навлизане на пластмасови частички в телата ни.
Някои микропластмаси се носят от въздуха, така че вдишването е вторият най-популярен начин за усвояване на микропластмасата.
Основният тип пластмаса, открит в пробите е полиетилен, който се ползва за торбички и бутилки и не се разгражда, а най-много от него има в мозъчната тъкан, в сравнение с чернодробната и бъбречната. Този вид беше открит в най-големи количества и в човешките тестиси при друго изследване.
Форма на полиетилена е познатата РЕТ пластмаса (поли-етилен-тетра-фталат), която е източник на съединението 1,4-диоксан, класифицирано като вероятен канцероген за хората.
Големият въпрос, засега без категоричен отговор е какво правят микропластмасите в телата ни?
С данните, които имаме досега, знаем, че микрочастичките пластмаса могат да нарушават клетъчни процеси и така да доведат до промени в ендокринната дейност, което пък влияе върху хормоналната среда и способността за репродукция и може да доведе до безплодие при двата пола.
Не можем напълно да изключим пластмасата от ежедневието си, например, никога няма да имаме телефон или лаптоп, в който няма пластмаса. Но за да сме от безопасната страна на проблема, доколкото е възможно, изключването на пластмасата от ежедневните продукти, като торби за покупки, бутилки за пиене, чаши, прибори и др. значително ще намали частиците, които изяждаме. Затоплянето на пластмаса, например при поставяне на опаковани продукти в микровълнова, забързва освобождаването на частички. Избягвайте и повторно ползване на рециклируемите бутилки и не ползвайте пластмасови контейнери за съхранение на хранителни продукти, защото това увеличава количеството частици, които ще погълнете с храната или водата.
Източник: CNN
