Как НАСА създаде първият в историята изкуствен метеоритен дъжд

362
Добави коментар
Полина Йорданова
Полина Йорданова

Останките от астероида Диморфос, който НАСА умишлено удари  през 2022 г. в рамките на проекта DART, най-вероятно са първият в историята изкуствено съден метеоритен дъжд. Това става ясно отново изследване, а метеоритният поток е наречен Диморфиди.

НАСА използва DART като първа стъпка в оценката на технология за планетарна защита от астероиди и за целта сблъска апарата с астероид със скорост 6 км в секунда, за да установи дали кинетичната енергия ще е достатъчна, за да отклони космическо тяло от траекторията му. Диморфос обикаля около по-голямо тяло, но и двете не са заплаха за планетата ни, а са просто удобна цел за изследването.

В продължение на две години, астрономите наблюдават резултата от експеримента и установяват, че да, апаратът DART успешно променя траекторията на Диморфос, като изменя времето, за което той обикаля около по-големия си другар с около 32 до 33 минути.

Но изследователите установяват и друго. Сблъсъкът създава над 1 милион килограма скална маса и прах, като досега не беше е ясно къде точно ще отидат те. Сега, изследване предполага, че части от тези останки ще паднат на Земята и Марс в рамките на едно до три десетилетия, като по-малки частици могат да стигнат Марс до 7 години, а Земята – в следващите 10.

Този материал може да доведе до метеоритен дъжд или падащи звезди, а останките може да продължа да падат на двете планети в следващите поне 100 години, колкото е рамката на модела, ползван за изследването.

Частиците са дребни, като песъчинки или малко по-големи, но не представляват заплаха за Земята и ще изгорят в горните слоеве на атмосферата. Според изследването, няма вероятност материал от Диморфос да достигне повърхността на планетата.

Кога точно ще имаме изкуствено създаден метеоритен дъжд, не е ясно, а за моделиране на траекториите на над 3 милиона частички се ползва суперкомпютър.

Метеоритният дъжд ще бъде доста неатрактивен за гледане с просто око, защото частичките са дребни и ще е видим от южното полукълбо.

Частиците могат да се ударят в други астероиди, които на свой ред да изхвърлят материал, но е много трудно да се изчислят детайлите.

Изследването се фокусира върху количествено проучване и моделиране на траекториите на частиците и са нужни наблюдения и още измервания, за да се прецизира метеоритният дъжд, който може да стигне Земята и Марс. Такива наблюдения ще се правят от мисията Хера на Европейската космическа агенция, която ще стартира през октомври, а основната ѝ цел е да проследи резултатите от сблъска на DART с астероида отблизо.

Източник: CNN