Виждали сме всякакви роботизирани пособия, но два робота, единият с колелца, а другият с меко тяло и крачета, се отличават от останалите. Те са захранвани с обикновена батерия, но се управляват не от какво да е, а от гъба и по-конкретно ядливата гъба Ветрогонова кладница или Есенен пачи крак.
Изследователите отглеждат мицела на гъбата и го свързват с хардуера на робота и така създават не един, а два типа роботи, които реагират на средата чрез сигналите, които гъбата, чувствителна към светлина, получава.
Това е последното изобретение в сферата на биохибридните технологии, които комбинират жива материя, със синтетични компоненти и така създават хибрид – отчасти жив, отчасти плод на инженерната мисъл.
Засега биохибридните роботи имат приложение само в лабораториите, но според изследователите, робот-медуза например може да изследва океана, роботи-сперматозоиди могат да помагат при терапия за плодовитост, киберхлебарки могат да търсят оцелеели в руините от земетресния.
„Механизмите, включващи изчисления, разбиране и действие като отговор се създават в биологичния свят и в изкуствения свят, който хората сме създали, но често биологията е по-добра в това отколкото изкуствените системи.“ казва Робърт Шепърд, основен автор на изследването.
„Биохибридизацията е опит да се открият компоненти в биологичния свят, които могат да се впрегнат, разберат и контролират, за да помогнат на нашите изкуствени системи да работят по-добре.“ казва Шепърд, който е професор и инженер, директор на лабораторията по Органична роботика към университета Корнел.
Екипът отглежда гъбата в лаборатория от поръчан по интернет комплект и я избира, заради бързия растеж. Те отглеждат мицела, кореновата система, който формира мрежи и работи подобно на невроните в мозъка.
Мицелът генерира слаби електрически сигнали и може да се свърже с електроди.
Всички живи клетки при осъществяване на метаболизма си генерират слаби електрически сигнали, но да се предаде този сигнал към робота е голямо предизвикателство. Трябва да се създаде интерфейс, който да превръща тази активност в дигитална информация, която да активира робота.
Роботите могат да се придвижват, като отговор на електричеството, а когато екипът стимулира мицела с ултравиолетова светлина, роботите променят посоката си, отговаряйки на стимула от средата.
„Гъбите не обичат много светлината.“ казва Шепърд. „Ако ги базираш на разликата в интензитета на светлината, можеш да създадеш различни функции у робота. Той ще се движи по-бързо или по-далеч от светлината.“
Съществуват други биохибридни роботи, които включват други тъкани, но гъбите са рядкост, а според експерти от сферата, те са изключително подходящи, защото се отглеждат много лесно и са издръжливи.
Гъбите могат да се отглеждат в големи количества и обитават различни условия, а черешката на тортата е безжичната връзка между мицела и единия робот.
Гъбите роботи могат да се ползват в много области, като се предвижда, вместо светлина, сигнализацията да е чрез химически съединения. Те могат например да усещат определени химични съединения в почвата и да помагат за по-ефективно торене или откриване на вредни вещества.
Лабораторията на Корнел засега има създадени 30 хибрида между гъби и роботи, а според тях, тази технология има огромен потенциал.
Когато животът среща технологията, не е изненада, че има и критики. Рафаел Местре, който се занимава със социалните и етични измерения на новите технологии, смята, че ако биохибридните роботи станат по-комплексни и се пуснат в големи количества в природата, те могат да повлияят върху екосистемата негативно, тъй като имат биологични компоненти, но нямат свое място в екосистемата. Според него, засега никой не се замисля за етичните предизвикателства пред такава технология, но е нужно да се помисли какво ще се случи, ако тези роботи излязат от лабораторията.
Източник: CNN
