Преди около 252 милиона години на Земята настъпва Голямото измиране. Това е събитие, при което масово измират около 90 % от всички видове организми на планетата. То е най-мащабното от петте събития в историята, при които изчезва голяма част от живота на Земята. Петото измиране е това на динозаврите, предизвикано от астероид, а Голямото измиране се случва преди техния възход – в края на геологичния период Перм.
Като причина за Голямото измиране се приема обяснението за значимо нарастване на количеството въглероден диоксид, поради вулканична дейност в района на Сибир. Това води до повишаване на температурата, киселинен дъжд и последвала океанска ацидификация (понижаване на pH на океана).
Ново изследване обаче разкрива друг аспект от Голямото измиране – мега Ел Ниньо, което е по-интензивно и продължително от тези, които познаваме и може би играе важна роля, за да стане измирането на видовете „Голямото“.
Според съавтора на проучването Пол Уигнал, климатичният отговор на затоплянето е довел до последиците.
„Ако условията са били лоши за живот, животът е можел да еволюира, за да се справи. Но според фактите, климатът продължава да се отклонява от една крайност в друга в продължение на десетилетия.“ Казва Уингал.
Екипът създава компютърен модел на глобалния климат по време на Перм, според който с увеличаването на глобалните температури, явления като Ел Ниньо, за което знаем че допринася за затопляне на океана, всъщност са били с много по-голяма продължителност и интензивност.
Так феноменът значително допринася за по-голямо повишаване на температурите и води до последователни периоди на интензивни наводнения и унищожителни суши, които биха довели до мащабни пожари, а това от своя страна засяга видовете по целия свят за период от 100 хиляди години.
Днес явлението Ел Ниньо трае около 18 месеца и се случва на всеки 2 до 7 години.
Според Алекс Фанрсуърт, водещият автор на изследването, по време на Голямото измиране, Ел Ниньо би продължил 10 години. Преди 252 милиона годни явлението би се локализирало в океана Панталаса, който обхваща цялата планета, докато сушата е събрана на едно място и това засилва ефектите и интензивността му.
Според изследването, вулканичната дейност, която увеличава концентрацията въглероден диоксид остава водещ фактор, но сама по себе си тя не обяснява биологичната катастрофа, защото и в други случаи планетата изпитва глобално затопляне, но то не води до масово измиране.
Според Уигнал, механизмът за обратна връзка, свързан с увеличаването на количеството въглероден диоксид предизвиква много по-силно Ел Ниньо. Това би обяснило и защо измирането започва на сушата и по-късно се пренася в океана – Ел Ниньо се проявява като затопляне на повърхността на океана в определен район, което води до затопляне на атмосферата, а организмите в океана ще останат защитени за известно време.
Силното затопляне на атмосферата надхвърля способностите на сухоземните организми да се адаптират. Само тези, които можели да мигрират много бързо, оцеляват.
Тъй като Ел Ниньо влияе на температурата в тропиците най-силно, там става изключително топло, а топлината бързо се разпространява и по другите ширини и вероятно това води до бърза загуба на растителността, което пък намалява способността на екосистемата да усвоява въглероден диоксид от атмосферата.
Тогава изчезват всички дървета и почти няма висока растителност.
Промените в температурата през минали периоди се установяват по няколко начина, включващи фосили, седименти, ледени ядра, дървесни пръстени, корали. Събраната информация за различни изотопи на кислород, въглерод или радиоактивни елементи се нарича „прокси данни“ и с тях после се изграждат модели, които помагат за разбиране на миналите климати.
Така новото изследване на Голямото измиране се базира на подобрен модел, включващ нови данни от фосили на организми живели тогава, събирани дълго време, а резултатите показват как температурата се повишава в различна степен на различните ширини.
Проучването показва и колко тясно свързан е климатът с околната среда и как процесът на глобално затопляне може да повлияе значимо върху екологичния баланс.
Според някои изследователи, днес живеем в шестото измиране на видове. Явленията Ел Ниньо все по-често водят до избелване на корали – знак, че екосистемата не успява да се адаптира към повишената температура. Не е ясно как Ел Ниньо ще се проявява в бъдеще, с все по-затоплящият се климат.
Трябва да се отбележи, че пред 252 милиона години, светът е бил съвсем различно място, сушата е била събрана в суперконтинента Пангея, а океанът е покривал останалата част от света, така че вероятно климатът е бил по-чувствителен към увеличение на концентрациите на въглероден диоксид.
Голямото измиране е най-голямата екологична криза на Земята, но според авторите на проучването, сега сме много далеч от подобни условия.
Източник: CNN
