Нови открития хвърлят светлина върху изчезването на неандерталците

279
Добави коментар
Полина Йорданова
Полина Йорданова

Людовик Слимак намира пет зъба в долината на р. Рона, Франция, през 2015 г. Веднага става ясно, че та са принадлежали на неандерталци, но отнема почти десетилетие, за да се разплете мистерията около откритието.

„Срещнахме значим проблем.“ казва Слимак. „Генетиката показа, че откритието на неандерталец, което нарекохме Торин, е на 105 хиляди години. Но ние знаем по археологическия контекст, че е на между 40 и 50 хиляди години. Това, което ДНК-то предполагаше не е в съответствие с това, което видяхме.“

Така, откритието е нова глава в историята на неандерталците, които са изчезнали преди около 40 хиляди години.

Торин принадлежи на група неандерталци, които са останали изолирани от останалите групи за около 50 хиляди години. Тази генетична изолация е причината ДНК-то на Торин да изглежда че е от по-ранен период, отколкото всъщност е.

Досега се считаше, че когато са изчезнали, е имало само една неандерталска популация, която е била генетично хомогенна. Новото проучване открива, че в днешна западна Европа по това време има поне две популации и те са живели близо една до друга.

„Популацията на Торин прекарва поне 50 хиляди години без да обменя гени с другите неандерталски популации.“ казва Слимак. „Така имаме 50 хилядолетия, през които неандерталските популации, живеещи на десет дни път една от друга напълно са се игнорирали.“

Според него, това откритие предполага, че неандерталските популации са малки и изолирани, което е ключово за разбирането защо са изчезнали – изолацията се счита за еволюционен недостатък. По-малкото генетични вариации водят до по-трудно адаптиране към климатичните промени и към заболявания, а по-малко общуване прави по-трудна обмяната на технологии и познание. За разлика от тях, Хомо Сапиенс са по-изследователски настроени и създават по-широки социални мрежи.

По-малките изолирани популации на неандерталците ги правят и генетично по-различни едни от други – друг важен фактор за изчезването на вида, по времето, по което Хомо Сапиенс пристига в Европа.

ДНК на Хомо Сапиенс от този период показва, че двата вида са се кръстосвали и следи от това се откриват и в днешните хора. В ДНК на неандерталците от този период, включително и Торин, не се откриват никакви следи от Хомо Сапиенс.

Каквато и да е причината за това, изолацията на неандерталците от други техни популации, заедно с конкуренцията за ресурси с Хомо Сапиенс допринася за тяхното изчезване.

Източник: CNN