В дъждовната гора на Коста Рика, малък гущер от род Анолис има странна стратегия за оцеляване – бяга от хищниците, като се гмурка във водата. Вместо обаче да се покаже, за да диша, той си седи на дъното с малък балон въздух на главата, и точно като водолаз, го ползва, за да остане достатъчно дълго под водата с надежда хищникът да го изостави.
С помощта на това балонче въздух гущерчето може да удължи значително времето, в което остава под водата. Това става ясно от нови изследвания на вида, при които гущерите са заснети заедно с балончето.
Линдзи Суърк, професор по биологически науки и автор на изследването се занимава с тези гущери от почти десетилетие, а поведението при което се създава балонче с въздух се среща и при други видове полуводни гущери от този род. Нужни са обаче множество колаборации между изследователи, за да се установи точното поведение.
За изследването, Суърк проучва вида Anolis aquaticus, който живее в близост до горски потоци в Коста Рика и западна Панама. Тя установява, че балончето с въздух определя колко дълго Анолис може да остане под вода. По време на експерименти, те остават около 3.5 минути, което е с 32 % повече отколкото гущерите, на които е попречено да си образуват балонче.
Този вид Анолис не са бързи бегачи и ползват камуфлаж, за да се крият от неприятели като птици, змии, бозайници и други гущери. Когато не успеят да се скрият и нямат друг избор, те скачат във водата, формират си балонче и се спотайват на дъното.
Подобен механизъм, с формиране на балончета е стратегия при някои насекоми и паякообразни, които могат да се гмуркат, а засега гущерите от рода Анолис са единствените гръбначни, за които е установено това поведение. Сред гущерите от други видове, то също е уникално.
Водолазната стратегия обаче си има цена. Гущерите се изстудяват твърде много и това може да предизвика проблеми, тъй като тези животни са екзотермни, тоест телесната им температура зависи от средата и не се регулира от тялото.
Така, ако останат твърде дълго под водата, или им се наложи да прибягат по-често до тази стратегия, след това не могат да бягат или да си защитават територията, нито да храносмилат.
А по-упоритите хищници може и да изчакат гущера да изплува.
Механизмът, по който Анолис си образуват балоните все още не е непълно изяснен, но в сътрудничество с други изследователи, Суърк се надява скоро мистерията да бъде разкрита. Възможно е формата на главата да има общо с този механизъм, а не е напълно ясно и как кислородът попада в балончето. Засега се предполага, че гущерът си го „носи“, вероятно в дробовете си или друга част от тялото, след което го пуска в балончето и си диша от него. Не е ясно дали част от кислорода дифундира от водата към балончето и като цяло механизмът предизвиква огромно любопитство сред изследователите.
Източник: CNN
