Нобеловата награда за физика за 2024 г. е присъдена на Джон Хопфийлд и Джофри Хинтън, за техните фундаментални открития в машинното обучение, които поставят основите на съвременния ИИ.
Хопфийлд е професор в Принстън, а Хинтън е изследовател в сферата на компютрите в Торонто.
Хинтън е наричан „кръстникът на ИИ“ и казва, че е изумен от наградата.
Според него, влиянието на ИИ върху днешното общество може да бъде сравнявано с индустриалната революция, само че вместо да увеличи човешката физическа сила, то ще увеличи нашата интелектуална мощ.
Технологията на невронните мрежи, която стои в основата на машинното обучение, което пък е в основата на съвременния ИИ е разработена за първи път от двамата лауреати и според нобеловия комитет поставя основите на днешния прогрес в сферата.
Концепцията се базира на човешкия мозък, където невроните комуникират помежду си чрез синапси. В изкуствените невронни мрежи, те го правят чрез „възли“ и си влияят чрез връзки между тях. Точно както в мозъка, един ИИ може да се тренира, за да подсили връзките между възлите и така да стане „добър“ в дадена работа.
Първото изследване на Хопфийлд е от 80-те години и касае именно подобно обучение на проста система. Хинтън разширява концепцията като ползва статистическа физика, за да разработи най-ранния модел на машинно обучение, наречен „Машина на Болцман“. Чрез този модел, те доказват, че е възможно машина да открива сама модели в данните. Днешните ИИ системи се базират на същия принцип, макар да са много по-сложни.
Двамата лауреати имат и притеснения относно бъдещето на изкуствения интелект, защото като самообучаващи се машини, тези системи имат потенциал да заобикалят ограниченията, които хората им поставяме.
Източник: CNN
