Почти два века, изследователи се опитват да разкрият тайната на най-голямата многоножка, живяла някога. Тя е наречена Arthropleura ( Артроплеура) и е обикаляла планетата преди 300 милиона години, за щастие преди хората да еволюират.
Два добре запазени фосила на съществото, открити във Франция и изследвани със съвременни технологии разкриват вида на Артроплеура и предоставят информация относно начина ѝ на живот.
Артроплеура принадлежи към групата на членестоногите организми, която включва и насекомите, ракообразните, паякообразните и техните изчезнали роднини.
Артртоплеура е открита за първи път през 1854 г., като са намирани възрастни индивиди дълги до около 2.6 метра. Досега не е откривана глава, така че никой не знае дали тя е била хищник, подобен на други многоножки от групата или е била детритофаг, хранеща се с гниеща материя.
За да установят как изглежда главата на животното, изследователи сканират двата фосила, които са вградени в скала. Резултатите показват, че Артроплеура има белези на хищните многоножки и на техните роднини детритофаги, което показва близка връзката между тях.
Изследователите установяват, че Артроплеура е живяла между 290 милиона години и 346 милиона години на територията на Северна Америка и Европа.
По това време, в атмосферата има голямо количество кислород, което позволява на животни като скорпионите и изчезналите роднини на водните кончета да достигат до гигантски размери. Артроплеура обаче изпъкват с размера си на съвременен алигатор.
Фосилите, които изследователите изследват са добре запазени, защото са останали в седименти, които с времето се вкаменяват и така и най-деликатните им части остават непокътнати. Те са намерени във френска въглищна мина през 70-те години. Обичайно такива структури се отварят и се прави отливка, но тези са останали запазени и днес вече могат да се сканират със съвременни технологии.
Така сканирането разкрива два напълно запазени индивида Артроплеура, които даже имат почти всичките си крака, а единият има изцяло запазена глава, включително антените, очите, мандибулите (челюсти на езика на зоологията) и целия хранителен апарат. Това е първи документиран случай на такава запазена част от Артроплеура.
Артроплеура има две двойки крака на сегмент, както е при съвременните детритофаги, но глава на хищник, и съответното разположение на челюстите. Животното също има издигнати очи, подобни на тези на ракообразните.
Счита се, че фосилите са принадлежали на млади индивиди, защото са едва 2.5 и 4 см дълги. При съвременните видове, при детритофагите има разнообразен брой на сегментите, докато пораснат и придобият фиксиран брой, а при другата група – хищниците, броят сегменти е фиксиран още от началото на живота им.
След като вече има глава на животното, може да се съди за диетата му, макар да не могат да се направят категорични заключения.
Не са установени хищнически зъби или крачета, а краката им предполагат по-бавно вървене, така че е по-вероятно да са били детритофаги.
Издигнатите очи предполагат, че е възможно и да са били амфибии.
Както обикновено, нужни са повече данни, за да се установи със сигурност, а това значи и че са нужни още фосили.
Източник: CNN
