Единствената мисия за изследване на планетата Уран е на Вояджър 2, през 1986 г. С данните от тази мисия, изследователите анализират ледения гигант. Сега, нов преглед на данните от Вояджър 2 показва, че той е прелетял от там по време на събитие, което се случва рядко и може да се окаже, че днешното ни разбиране на планетата се базира на изключително обстоятелство и е погрешно.
Резултатите от новото изследване са публикувани и разкриват някои от мистериите за Уран.
„Апаратът изследва Уран в условия, които се случват едва в 4 % от времето.“ казва водещият автор на изследването, Джейми Ясински от НАСА.
Така се оказва, че не знаем нищо за тази планета, защото всичката ни информация е от аномално събитие.
Вояджър 2 открива неизвестни до тогава пръстени и луни край Уран. Наблюденията на магнетосферата обаче се различават драстично от очакванията и изследователите обявяват планетата за изключение от общия модел на гигантите в системата.
Магнетосферата е защитно поле около планети, които имат магнитни ядра и се създава от магнитното поле на планетата.
Разбирането за това как се образува магнитното поле е ценно за изследванията на други планети, но и за подобряване на познанието ни за магнитното поле на Земята.
Според Вояджър 2, в магнетосферата на Уран има мощни радиационни потоци. Техният интензитет е подобен на тези на Юпитер. Юпитер има магнитно поле около 20 хиляди пъти по-силно от това на Земята. То улавя заредени частици и може да ги ускорява. Тези частици после освобождават радиация, която бомбардира най-близките луни на Юпитер.
При Уран обаче не се наблюдава такова силно магнитно поле, нито се откриват заредени частици, които да създадат радиация. Така, данните от Вояджър 2 застават срещу разбирането на изследователите за взаимодействието между магнитното поле и частиците.
Дни пред Вояджър 2 да премине покрай Уран, интензивен слънчев вятър удря Уран и компресира мегнетосферата му, като в същото време я захранва с електрони, което засилва радиационните потоци.
Ако апаратът беше преминал дни по-рано, щеше да открие съвсем различно магнитно поле. Така, е много вероятно магнетосферата на Уран да изглежда по подобен начин на тези на другите планети гиганти.
Луните на Уран, които също се намират в магнетосферата, но при преминаването на Вояджър 2 не изглеждат активни, заради това, че не с откриват заредени частици, може да се окажат нормално геологично активни.
Изследването е ярък пример за това как ограничената ни информация за такива обекти може да доведе до погрешни заключения. Сега, Джеймс Уеб изследва в детайли луните и пръстените на гиганта, а НАСА предвижда нова мисия, която да проучи планетата и нейната атмосфера.
А докато това стане, Вояджър 2 продължава своето пътуване из вселената и сега се намира на около 21 милиарда километра от Земята, в междузвездното пространство и продължава да допринася за разбирането ни за космоса.
Източник: CNN
