Днес има повече от хиляда обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, въпреки, че те са разпръснати в 165 различни държави. Италия е на върха като страна с най-много обекти на световното наследство, следвана от Китай. Испания е сред първите, а други нации като Египет (с неговите пирамиди), Перу (с историческото светилище Мачу Пикчу) или Гърция (с Акропола на Атина) присъстват в престижния регистър, но нито една от тях не беше сред първите места в света, които влизат е него. Впечатляващото първо място, което влезе в този списък преди почти петдесет години, може би е изненадващо, още повече, че влезе преди тези, считани за чудесата на нашата планета.
Това са Галапагоските острови, присъединени към Еквадор. ЮНЕСКО избра това място, считайки го за природна зона, която предоставя изключителни примери за историята на живота, на Земята и нейните геоложки процеси. Както и заради неговата изключителна красота и уникално местообитание за животни и растения. Според организацията именно „неговото уникално биоразнообразие и ролята, която е изиграл в развитието на теорията за еволюцията на Чарлз Дарвин“, са довели до влизането на архипелага в престижния списък като пионер.
Защо Галапагоските острови са част от световното наследство на ЮНЕСКО?
Галапагоските острови бяха включени в първия списък, направен през 1978 г. Този първи списък съдържаше дванадесет паметника или природни обекта и заедно с този архипелаг, в Тихия океан бяха включени и викингските руини на L’Anse aux Meadows и Nahanni, Национален парк в Канада, еквадорският град Кито, Краков и солните мини в Полша, Национален парк Йелоустоун и Национален парк Меса Верде в САЩ. Още катедралата в Аахен в Германия, Национален парк Симиен, изсечените в скалите църкви на Лалибела в Етиопия и остров Горе в Сенегал. В допълнение към разнообразието от видове, тяхната географска изолация и необичайните геоложки характеристики са позволили еволюцията на видове, които не се срещат никъде другаде по света. Това място е дом на видове, които са уникални за района като известните гигантски костенурки, морски игуани, синекраки гърди и галапагоски пингвини.
Оценява се и значението на неговото опазване пред заплахи като неконтролиран туризъм, незаконен риболов и изменение на климата, които засягат баланса на тази уникална екосистема.
Година по-късно в списъка на ЮНЕСКО бяха включени още тридесет обекта и паметници от всички континенти. Днес около петстотин са в Европа, като Старият континент има най-голям брой декларирани обекта, а останалите са разпръснати в Азия, Океания, Африка и Америка. Историческият център на Рим, Светия престол и Св. Павел не са добавени до 1980 г., докато египетските пирамиди от Гиза до Дашур са включени през 1979 г.
Източник: La Razon