Изабел Йожени Бойе е една от жените, от които скулпторът е черпил вдъхновение, за да създаде едно от най-известните лица в света.
В устието на река Хъдсън, само на 2,6 километра южно от Манхатън, се издига един от най-разпознаваемите символи на Съединените щати, Статуята на свободата. В продължение на 137 години статуята осветява пристанището на Ню Йорк, посрещайки новодошлите със своите 46 метра височина и 125 тона тегло.
Статуята е открита на 28 октомври 1886 г. от президента Гроувър Кливланд и е подарък, изпратен от Франция за Съединените щати, по случай стогодишнината от Декларацията за независимост. Тя символизира съюза и приятелството между двете нации.
Проектирана е от френския скулптор Огюст Бартоди, а вътрешната структура е разработена от инженера Александър Гюстав Айфел, който е отговарял и за изграждането на Айфеловата кула, друг от големите символи на Франция. Бартолди пътува до Съединените щати, за да види къде ще бъде разположена въртящата се скулптура и през този период се среща с жената, която вероятно е дала лицето на Статуята на свободата.
Има много теории за това кой би могъл да вдъхнови френския архитект да проектира това, което се превърна в едно от най-разпознаваемите лица в света. Някои предполагат, че това може да е гръцката богиня Хеката, въпреки, че много други сочат французойката Изабел Йожени Боайе. Бойер е роден в Париж през декември 1841 г. Мести се в Ню Йорк на 22-годишна възраст. Омъжва се за мултимилионера Айзък Сингър, изобретател на домашната шевна машина. Бойер овдовява след смъртта на Сингър през юли 1875 г. и се връща в Европа. На 66-годишна възраст, наследява значителна сума пари. Бойер се превръща в една от най-важните личности в парижкото общество и по време на различни събития тя се запознава с Бартоди, който е впечатлен от нейните черти.
Днес лицето на Бойер се посещава от близо три милиона туристи годишно. Скулптурата е обявена за национален паметник през 1924 г., а през 1984 г. е обявена за обект на световното наследство от ЮНЕСКО. Това, което мнозина не знаят, е, че проектът за Статуята на свободата е във въздуха известно време, тъй като Съединените щати имат проблеми с получаването на финансиране за изграждането на пиедестала от близо 47 метра. Най-накрая строителството продължава, въпреки, че е много забавено. Статуята на свободата е тържествено открита почти десетилетие по-късно от планираното.
Източник: LA RAZON
