Климатичните промени влияят силно върху градските региони, а гъсто населените райони страдат от горещините най-много.
Там се образуват т.нар. градски острови на топлина, където температурите могат да са с няколко градуса по-високи от тези в близките, свободни от инфраструктура райони. Автомобилите и климатиците излъчват топлина, а високите сгради блокират въздушния поток. Заедно с бетона и малкото растителност се създават идеални условия за задържане на високите температури по-продължително.
Това налага разнообразни форми на градско планиране, за да се охлаждат градовете и вече има различни методи.
В Чикаго, където исторически има много горещи вълни, над 500 покрива са покрити с растителност. В Лос Анджелис, където има мрежа от магистрали, някои от шосетата се боядисват с рефлективни бои.
Но за да разберем как се формират градските температури и да им повлияем, са нужни данни, каквито почти липсват.
Една стартъп компания от Абу Даби иска да модифицира асфалта, за да абсорбира по-малко енергия, като първо идентифицира най-горещите точки в града, където такъв материал би имал най-голяма полза.
Сега компанията се занимава със събиране и оценка на данни, за да се проследи температурната динамика на градовете и да се планира по-добре от самите общини. Навлизането на изкуствения интелект значително допринася за това.
Екстремните горещини могат да доведат до здравословни проблеми и преждевременна смърт при възрастни хора или малки деца.
Това поставя в риск милиарди хора в градските райони, а до 2100 г. се очаква повече от половината от населението на света да е изложено на екстремни горещини и влажност.
Горещините пречат и на каквато и да е работа или прекарване на време на открито.
Въпреки новите реалности, повечето метеостанции не могат да „уловят“ проблема, защото са позиционирани в зони, които умишлено избягват градската инфраструктура, за да улавят „нормалната“ температура извън градовете.
Сателитните измервания могат да покажат температурите в градовете, но не предоставят детайлна информация за тяхната динамика.
Някои градове събират данни със сензори, монтирани на градския транспорт, а други развиват мрежа от метеостанции.
Данните, събрани по всички тези начини, могат да се моделират, за да се създаде динамична картина на температурата в конкретния град, включително разположението на растителността, водните тела и атмосферните условия.
Някои модели днес достигат резолюция от 10 квадратни метра и 89% точност в градовете, където има повече данни.
Тази технология може да се ползва и за оценка на имоти или за определяне на по-хладни маршрути в града.
Наскоро Гугъл обяви подобен инструмент, който използва изкуствен интелект, за да улеснява мерките, които градовете вземат за справяне с горещините.
Разбира се, най-важното нещо остава как тези данни ще бъдат използвани, за да бъдат максимално полезни.
Източник: CNN
