Само преди десетилетие изглеждаше, че ядрената индустрия започва да замира. Причината за това бяха притесненията за съхранението на радиоактивните отпадъци, след няколко десетилетия развитие от откриването на ползите от ядрената енергия.
Днес обаче все повече се говори за нов бум, подхранван от технологичните гиганти Microsoft, Google и Amazon, които обявиха инвестиции в сектора. От друга страна, климатичните промени налагат намаляване на употребата на фосилни горива, ако не веднага, то поне в близко бъдеще.
Ядрената енергия започва да се разработва с комерсиални цели през 50-те и 60-те години на 20-ти век. Силата на ядрените бомби се използва за доставяне на електроенергия на милиони домове. Един килограм уран може да произведе около 20 хиляди пъти повече енергия от един килограм въглища. Технологията обаче има цена, и тя са ядрените отпадъци, които са опасни за здравето на голям брой хора.
Аварията в Чернобил през 1986 г. предизвика дискусии по темата, а през 2011 г. аварията във Фукушима повдигна още въпроси относно безопасността на технологията.
Япония започна да затваря ядрени реактори, Германия също взе такова решение. Други страни промениха плановете си за инвестиции в нови съоръжения или удължаване на живота на старите. Така между 2011 и 2020 г., според Международната агенция по ядрена енергетика, са загубени 48 гигавата мощност. Въпреки това, разработките в ядрената енергетика не са спирали през този период. В Китай през 2011 г. имаше 13 ядрени централи, а днес те са 55, с още 23 в строеж. Интересът към сектора расте в развиващите се страни, заради стремежа към достатъчно енергийно захранване и намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Така ядрената енергия остава примамлива алтернатива на много места.
Южна Корея имаше план да спре използването на ядрена енергия, но го замрази и смята да строи още ядрени централи. Франция по подобен начин прекрати плана си да намали зависимостта си от ядрена енергия и планира нови реактори.
САЩ обявиха планове да утроят ядрената енергия до 2050 г.
През миналата година общо 31 страни заявиха желание да увеличат производството на ядрена енергия поне три пъти за този период.
Последният и може би решаващ тласък за нов бум на ядрената енергетика е нуждата от енергия на технологичните гиганти, чиито продукти използваме всички ние.
Технологията за изкуствен интелект, която активно се развива през последните години, изисква огромни обеми данни, които от своя страна имат нужда от постоянен и надежден поток електричество. Засега само в САЩ центровете за данни използват 3.5 % от енергията, а след десетилетие се очаква този процент да достигне 9 %.
Така Microsoft, Google и Amazon се обръщат към ядрената енергия, като наскоро и трите компании обявиха инвестиции в ядрени проекти, включително нова технология, по която се създават по-малки модулни реактори, които могат да се използват при по-облекчени условия от стандартните големи централи.
Тези реактори са частично решение на един от проблемите на индустрията, защото могат по-лесно да отговорят на съвременните стандарти за безопасност и са по-евтини. Вече има около 80 дизайна на тази технология, но засега никой не е доказал нужната ефективност при работни условия.
Мненията на експертите в областта на енергетиката и климата са разнопосочни. Според едни, това е най-чистата енергия засега, според други, ядрените отпадъци не могат да бъдат пренебрегнати, а съхранението им превръща енергията в една от най-скъпите в света.
Източник: BBC