През 1815 г. вулканът Тамбора в Индонезия изригва с невиждана мощ, превръщайки се в най-силното регистрирано изригване в историята. Огромно количество частици, отразяващи слънчевата светлина, са изхвърлени в атмосферата, охлаждайки планетата и предизвиквайки глобални катаклизми.
Последствията включват „година без лято“, когато температурите спадат, реколтите се провалят, настъпва глад, разпространява се пандемия от холера, а десетки хиляди хора умират. Това събитие е свързвано дори с вдъхновението на Мери Шели за написването на „Франкенщайн“ през необичайно студеното лято на 1816 г.
Повече от 200 години по-късно учените предупреждават, че светът може да е изправен пред ново мащабно изригване. Според Маркус Щофел, професор по климатология от Женевския университет, има 1 към 6 шанс за такова изригване през този век.
Вулканите играят ключова роля в оформянето на планетата, създавайки континенти, изграждайки атмосферата и променяйки климата. Макар да изхвърлят въглероден диоксид, количеството му е нищожно в сравнение с това, което хората произвеждат чрез изгаряне на изкопаеми горива.
По-важен за климатичното въздействие е серният диоксид. При големи изригвания той се издига в стратосферата, където образува аерозолни частици, които отразяват слънчевата светлина и охлаждат планетата за няколко години.
Изригването на планината Пинатубо във Филипините през 1991 г., макар и не толкова мощно като това на Тамбора, понижава глобалните температури с около 0.5°C за няколко години. Данните за по-стари изригвания се събират от ледени ядра и дървесни пръстени, които показват, че подобни събития са понижавали температурите с 1 до 1.5°C.
Следващото мащабно изригване ще се случи в свят, който вече е затоплен от климатичната криза, което може да направи ефектите още по-разрушителни. По-топлият свят може да засили охлаждащия ефект на аерозолните частици, които се разпространяват по-бързо в атмосферата.
Освен това климатичните промени могат да повлияят на самите вулканични системи. Топящият се лед намалява налягането върху магмата, което може да увеличи изригванията, а екстремните валежи могат да взаимодействат с магмата и да предизвикат активност.
Изригването на Тамбора понижава глобалните температури с поне 1°C, което води до суши и нарушени мусонни системи. Според анализ, подобно събитие днес би довело до икономически загуби от над 3.6 трилиона долара само през първата година.
Въпреки че не може да се предвиди кога и къде ще се случи следващото изригване, учените следят региони като Индонезия и Йелоустоун в САЩ. Мащабните вулканични изригвания не могат да бъдат предотвратени, но експерти призовават за по-добра подготовка, включително евакуационни планове, осигуряване на храни и управление на глобалните последици.
Щофел подчертава, че вероятността за такова събитие не е малка, а светът все още не е подготвен за въздействието му. „Тепърва започваме да разбираме какво би могло да се случи“, предупреждава той.
Източник: CNN
