Учени откриха близо 200 динозавърски отпечатъка, датиращи отпреди 166 милиона години, от Средния юрски период, в кариера в Оксфордшир, Англия.
Забележителното откритие, за първи път забелязано през 2023 г., когато работникът в кариерата Гари Джонсън усетил „необичайни неравности“ по земята, докато добивал варовик за пътно строителство, е наречено „динозавърска магистрала“ като препратка към обширните пътеки, оставени от тези праисторически създания.
Докато други юрски пътеки са документирани по света, новооткритата „магистрала“ в Оксфордшир е най-голямото известно място с динозавърски следи във Великобритания.
Откритието е особено значимо, тъй като съвпада с 200-годишнината от първото описано динозавърско откритие – Мегалозавърът, намерен в Оксфордшир през 1824 г.
Новооткритите следи се свързват с път, намерен през 1997 г. в същата кариера в Оксфордшир, който вече не е достъпен.
С напредъка в технологиите новооткритите пътеки ще предоставят на учените възможност да анализират информация, която досега е била недостъпна, и да разкрият тайни за движенията, хранителните навици и социалната динамика на тези изчезнали същества.
По време на разкопките учените разкриха пет значителни пътеки, като най-дългата непрекъсната пътека е с дължина над 150 метра, според прессъобщение на Университета в Бирмингам.
Четири от тези пътеки съдържаха следи от колосални, дълговрати, четириноги тревопасни динозаври от подгрупата, известна като зауроподи — най-вероятно Цетиозавър, който достигал до 18 метра дължина, като най-големите следи са с дължина 90 сантиметра.
Повечето следи са от задни крака, като задните стъпала на зауроподите са били по-големи и често се припокривали с отпечатъците от предните.
Общото правило за движението е, че колкото по-бързо се движи животното, толкова по-далеч са отпечатъците едно от друго.
Петата пътека съдържа отпечатъци от Мегалозавър – масивен хищен динозавър, известен с характерните си триточи стъпала. Мегалозавърът е смятан за динозавър с дължина до 9 метра, а в Оксфордшир изследователите откриха отпечатъци с дължина 65 сантиметра.
От отпечатъците изследователите успели да определят посоката и скоростта на движение на динозаврите. Повечето гиганти са се движели на североизток със средна скорост от около 5 километра в час, което е сравнимо с темпото на човешко ходене, каза Едгар.
Учените смятат, че по-големите тероподи, като Мегалозавър, не са били способни да тичат, за разлика от по-малките им роднини, които вероятно са можели да се движат с високи скорости. Танър отбелязва, че този теропод вероятно се е движел с бавно темпо, което личи от отпечатъците.
Изследователите отбелязват, че пътят на Мегалозавъра се пресича с пътеките на зауроподите, което предполага, че хищникът е преминал през района скоро след тревопасните.
Въпреки че е трудно да се определи къде са отивали динозаврите, Танър предполага, че може би са се движели по бреговата линия, за да се ориентират около дървета или в търсене на храна.
Запазването на такава обширна древна пътека е рядко явление, благодарение на уникалните условия на земята през този период на юрския период.
Отпечатъците показват, че районът някога е бил покрит с мека утайка и идеално количество вода, за да се запазят отпечатъците.
Отпечатъците били бързо покрити, вероятно от буря, което ги е защитило от ерозия, причинена от вятър, вода или други животни.
Докато находките на юрски кости често привличат значително внимание, динозавърските следи предоставят по-конкретни прозрения за живота на тези изчезнали животни. За разлика от костите, които могат да бъдат транспортирани на различни места от вятър, вода или мършояди, отпечатъците остават точно там, където са направени.
Следите не само показват размера на динозаврите, но също така предоставят улики за тяхното поведение, като групова динамика и взаимодействия между хищници и плячка. Ако са добре запазени, отпечатъците могат също да разкрият как тези същества са реагирали на промените в околната среда.
По време на разкопките изследователите заснели над 20 000 изображения на отпечатъците с дронове. Екипът ще използва тези изображения, за да създаде подробни 3D модели и да изследва взаимодействията и биомеханиката на динозаврите.
През следващите шест месеца до една година изследователите ще работят бързо, за да анализират събраните данни и да подготвят публикуването на своите открития за обществеността.
Източник: CNN
