Какво представляват ГМО и защо са обект на дебат? Изследователят и експерт от EFSA Жозеп Касакуберта отговаря на тези въпроси.
ДНК може да се оприличи на набор от инструкции, написани с четири букви – A, T, C и G, които показват на организма как да функционира и се развива.
Тези четири букви създават уникална комбинация за всеки организъм, което го прави различим.
Един фрагмент от ДНК се нарича ген, а целият набор от инструкции в клетката – геном.
Още преди откриването на генетиката, през 19 век, учените са се опитвали да променят тези инструкции, за да засилят устойчивостта на култури, да подобрят лечението на болести или се справят с различни здравословни проблеми. Но безопасността и етиката на тези промени – особено при растенията – продължават да се обсъждат оживено, особено в Европейския съюз.
Какво представляват ГМО и защо съществуват?
Според ЕС, ГМО (генетично модифицирани организми) са „организми (с изключение на човека), чийто генетичен материал е променен по начин, който не се среща естествено чрез чифтосване и/или естествена рекомбинация“.
До съвсем скоро, ГМО бяха основно трансгенни организми, т.е. добавяше се ген от друг вид.
Днес обаче съществуват нови техники, при които ДНК се модифицира директно, без въвеждане на външни гени. Те се наричат ново поколение ГМО или нови геномни техники (NGTs). Първите стъпки в генното инженерство са направени през 1973 г. от американските биохимици Хърбърт Бойер и Стенли Коен, които въвеждат ДНК от една бактерия в друга. Според Касакуберта, ГМО са само още един инструмент, с който земеделците могат да адаптират културите към променящия се климат и екстремните атмосферни условия.
Цел на ГМО – по-устойчиво земеделие
Чрез генна модификация учените се стремят да използват по-малко вода; да намалят нуждата от пестициди и хербициди; да създадат култури, които издържат на засушаване или болести.
Важно е да се отбележи, че хората селективно размножават растения и животни от векове.
Например броколито произлиза от диво зеле – ядливо, но горчиво растение, което фермерите променили чрез селекция.
ГМО производство по света и в ЕС
През 2023 г. САЩ е водещият производител на ГМО култури, с 74,4 млн. хектара, следвани от Бразилия (66,9 млн.) и Аржентина (23,1 млн.).
В Европа, обаче, площите за отглеждане на ГМО са силно ограничени – само около 48 000 хектара, като 95% от тях се намират в Испания.
MON 810 царевица е единствената ГМО култура, разрешена за търговско отглеждане в ЕС.
Въпреки че много страни забраняват отглеждането на ГМО, има вносът за фураж – например ГМО соя – за да се посрещнат нуждите на животновъдството.
Влияние върху здравето
ГМО е технология, а не конкретен продукт – затова всеки ГМО организъм трябва да бъде оценяван индивидуално.
В ЕС именно EFSA (Европейски орган за безопасност на храните) извършва оценка на риска за човешкото и животинското здраве и за околната среда. „Оценяваме дали един ГМО е безопасен за консумация от хора и животни“, обяснява Касакуберта.
Оценката включва задълбочени анализи на нововъведените гени, преди да се пристъпи към дискусия за търговска употреба.
Защо ГМО остават противоречиви?
Налице е разминаване между научната общност и общественото мнение.
Например 81% от италианските аграрни учени смятат, че ГМО са безопасни за консумация, но само 54% от италианското население вярва в това (проучване от 2021 г.).
Дори сред учените няма пълен консенсус.
През 2024 г. 34 Нобелови лауреати призоваха ЕС чрез открито писмо да смекчи политиката си за ГМО, за да могат учените да разработват култури, устойчиви на климатичната криза.
В същото време организации като Европейската мрежа на учени за социална и екологична отговорност (ENSSER) остават критични към ГМО, заради рискове за биоразнообразието и човешкото здраве
ГМО са мощен научен инструмент с потенциал за устойчиво земеделие, но остават предмет на етични, здравни и екологични спорове.
Бъдещето на тази технология в Европа зависи както от политическата воля, така и от общественото доверие.
Източник: Euronews
