По протежение на около 110 километра от крайбрежието на Южна Калифорния, обикновено любопитните и игриви морски лъвове започват да нападат хора във водата. Според експерти животните се тровят от самия океан, в който живеят. Нивата на болни морски лъвове са безпрецедентни, а много от тях умират.
На 21 март, в окръг Вентура, северно от Лос Анджелис, сърфист близо до Окснард е бил ухапан от морски лъв в открито море. Атаката го е оставила „дълбоко разтърсен“, по негови думи.
Морският лъв „изригна от водата и се стрелна към мен с пълна скорост – изражението му беше дивашко, почти демонично, лишено от любопитството и игривостта, които винаги съм свързвал с тези животни“, пише Рей Джей ЛаМендола в социалните мрежи за „ужасяващото и травматично преживяване“, при което морският лъв го е преследвал чак до брега. Причината за това поведение обаче не е демонична, а най-вероятно се дължи на токсикоза от домоева киселина – невротоксин, причинен от цъфтеж на токсични водорасли, известен още като „червен прилив“, обясняват експерти.
„Морските лъвове идват при нас почти в коматозно състояние, когато се изхвърлят на брега. Нещо в този конкретен цъфтеж е много по-лошо от обичайното на няколко нива“, казва Джон Уорнър, директор на Центъра за грижа за морски бозайници в Лос Анджелис. „Като обем е най-лошото, което сме виждали досега.“ Делфините също са засегнати.
Когато невротоксинът попадне в хранителната верига на морските лъвове, той причинява затруднено дишане и припадъци, включително така нареченото „втренчване в звездите“, при което животното държи главата си силно извита назад с затворени очи за продължително време.
„Когато са под въздействието на този токсин, те не са на себе си“, казва Уорнър. „Уплашени са. Напълно дезориентирани. Не разбират къде се намират. Борят се да излязат от водата, за да не се удавят.“
През това време морските лъвове могат да проявяват „свръхенергично поведение на бягство или агресия от страх“, добавя Уорнър. „Ако някой плува или минава до тях и те не го видят, или обратното, може да се стигне до опасна ситуация.“
Центърът получава между 3000 и 4000 сигнала годишно за болни или изхвърлени на брега животни, дори и без извънредна ситуация. Само през последните пет седмици са получени над 2000 обаждания. Уорнър сравнява притока на сигнали с „цунами“.
Домоевата киселина по принцип присъства в Тихия океан. Процесът, който я вкарва в хранителната верига, се нарича „ъпуeлинг“ – издигане на студени води от дъното на океана, богати на хранителни вещества. Тези хранителни вещества се усвояват от малки морски организми, които от своя страна се изяждат от по-големи животни като пеликани, китове и риби. Това е „огромно количество храна, разпространено из целия воден слой“, обяснява Уорнър, което обяснява как токсичните водорасли попадат в хранителната верига.
Човешката дейност – климатичните промени и застрояването на земи – също влошават ситуацията. По-топлите води на океанската повърхност стават по-киселинни, което благоприятства растежа на водораслите. В допълнение, торове, съдържащи азот от земеделие, попадат в океана чрез реки и потоци, като подхранват водораслите по същия начин, по който хранят растенията на сушата.
През 2023 г. Центърът за грижа за морски бозайници съобщи за най-лошия случай на цъфтеж на водорасли, регистриран досега в Южна Калифорния. А през тази година се наблюдава не само увеличение на броя на засегнатите животни, но и засилване на тежестта на симптомите при онези, които се озовават на брега.
Източник: CNN
