Излюпени в тихи потоци и реки, сьомгите предприемат опасно пътешествие, за да достигнат открития океан, където стават зрели възрастни. В продължение на милиони години поколения млади сьомги са мигрирали на големи разстояния — в някои случаи стотици километри — от сладководните си местообитания до морето. Днес обаче съвременната сьомга е изправена пред препятствие, което древните ѝ предшественици не са познавали: фармацевтично замърсяване, което променя миграционното ѝ поведение.
Наскоро изследователи откриха, че когато лекарство, наречено клобазам, се натрупа в мозъците на сьомгата, мигриращите риби достигат океана по-рано и преодоляват препятствия като язовири по-бързо. На пръв поглед тази промяна може да изглежда полезна. Но всяко отклонение от нормалното животинско поведение в резултат на човешка намеса — особено когато става дума за психоактивни вещества — е тревожен сигнал. Пълният ефект от замърсяването с лекарства върху здравето, поведението и възпроизводството на сьомгата остава неясен, съобщават учените.
Клобазам, който често се открива в отпадъчни води, принадлежи към групата на бензодиазепините — лекарства, които потискат централната нервна система. Използва се за лечение на епилептични пристъпи, за краткосрочно облекчаване на тревожност и при тревожно разстройство, свързано със съня. Но тъй като нервната система на рибите силно наподобява тази на бозайниците, те са силно податливи на въздействието на лекарства, които влияят върху човешката неврохимия, обяснява д-р Кристофър К. Кодил, професор по рибни и диви науки в Университета на Айдахо.
Предишни изследвания показват, че бензодиазепините могат да променят поведението на атлантическата сьомга, но при лабораторни условия, които не отразяват реалната дива среда, казва съавторът на изследването д-р Маркъс Микеланджели.
„Тези проучвания са провеждани основно в лабораторна среда, проследявали са движенията на рибите на разстояния под 100 метра и са използвали лекарствени концентрации, много по-високи от реалните в дивата природа“, обяснява той по имейл. „Нашето изследване използва различен подход — проследихме цялата миграция от реката до морето на млади сьомги в естествена речна система, с нива на лекарствата, отговарящи на реалната експозиция в околната среда.“
Резултатите подчертават нарастващия риск, който фармацевтичното замърсяване представлява за дивите животински популации по света, казва Микеланджели.
В изследването учените извършили опити с над 700 млади сьомги — наречени „смолтове“ — както в лабораторни условия, така и в природата. Екипът използвал звуково предаващи тагове, за да проследи дистанционно движението на стотици смолтове по река Дал в централна Швеция.
Мигриращите смолтове плуват надолу по реката до язовир, преминават през бързеи и преодоляват два язовира, преди да достигнат Балтийско море — пътуване, което отнема между 10 и 13 дни.
Два основни класа фармацевтични вещества — бензодиазепини и опиоиди — се откриват често в реките и потоците по света, включително и в Швеция, където е проведено изследването, казва Микеланджели.
С помощта на импланти с бавно освобождаване, смолтовете получават дози от две лекарства: клобазам и трамадол. Някои риби получават едното, други — и двете, а контролната група — импланти без лекарства.
„Тези лекарства взаимодействат химически при хората и често се срещат заедно в околната среда“, добавя Микеланджели.
Когато изследователите проследили миграцията на сьомгите, установили, че повече от изложените на клобазам риби достигнали Балтийско море в сравнение с другите групи. Повече от два пъти повече риби с клобазамови импланти стигнали морето в сравнение с контролната група.
Лабораторните експерименти показали, че клобазам променя поведението на групиране, при което рибите плуват близо една до друга, за да се предпазят от хищници. Под въздействието на клобазам рибите плували по-отдалечено дори в присъствието на хищник — „което предполага, че лекарството намалява естествения страх“, казва Микеланджели.
Рибите с клобазам преминавали през язовирите по-бързо — около два до осем пъти по-бързо от другите групи.
Според Кодил, намаленият страх може временно да улесни миграцията, но и да увеличи риска рибите да станат жертва на хищници в океана.
„Макар повече сьомги, изложени на лекарства, да достигат морето, това не означава, че са здрави или че това помага на популацията в дългосрочен план“, казва Микеланджели.
„Изводът е, че трябва да бъдем изключително внимателни. Промяната в поведението чрез медикаменти — дори неволно — може да преобрази цели популации по начини, които все още не разбираме.“
Източник: CNN
