Как е летяла първата птица

638
Добави коментар

Съществуват няколко фосила на Археоптерикс — най-ранната известна птица — и сега забележителен екземпляр, който е бил недостъпен за учени в продължение на десетилетия, разкрива нови доказателства за способността ѝ да лети.

Изследователите отдавна се чудят как Археоптерикс се е издигнал във въздуха, докато повечето от неговите пернати родственици никога не са напускали земята. Някои учени дори предполагат, че Археоптерикс е бил по-скоро планер, отколкото истинска летяща птица. Първите фосили от тази юрска „крила чудатост“ са открити в Южна Германия преди повече от 160 години и датират отпреди около 150 милиона години; до момента са открити само 14 фосила. Частни колекционери обаче са придобили някои от тях, ограничавайки достъпа до научно изследване и възпрепятствайки разследванията на този решаващ момент в еволюцията на птиците.

Един от тези фосили наскоро бе придобит от Природонаучния музей „Фийлд“ в Чикаго и предостави отговори на дългогодишния въпрос относно летателните способности на Археоптерикс. Изследователите публикуваха описание на екземпляра с размерите на гълъб. Те съобщават, че ултравиолетова светлина и компютърна томография са разкрили меки тъкани и структури, които досега не са били наблюдавани при този древен вид. Сред тях били пера, които показват, че Археоптерикс е можел да извършва активно летене.

Докато повечето фосили на Археоптерикс са „непълни и смачкани“, този екземпляр липсвал само един пръст и не бил сплескан от времето.

Изследователите открили първите доказателства за група летателни пера, наречени терциали, които растат по хумеруса (раменната кост) между лакътя и тялото и са важна част от активния полет при съвременните птици. Още от 80-те години учените са предполагали, че Археоптерикс е имал такива пера, но досега те не бяха откривани във фосили. Изненадите не спират дотук: удължените люспи по пръстите на краката подсказват, че Археоптерикс е прекарвал време, търсейки храна по земята, както правят съвременните гълъби. А костите в покрива на устата му дават улики за еволюцията на черепна кинеза — способността на черепните кости да се движат независимо една от друга, което придава гъвкавост при използването на човката.

Откриването на терциални пера е „изключително важно, защото предполага, че Археоптерикс наистина е можел да лети“, казва д-р Сюзан Чапман, доцент по биологически науки в Университета Клемсън в Южна Каролина.

Все пак Археоптерикс вероятно е можел да лети само на къси разстояния. Въпреки наличието на терциали, липсвали определени адаптации, присъщи на съвременните птици, като специализирани летателни мускули и гръдна кост с израстък (кил) за закотвяне на тези мускули, обяснява Чапман.

Значимостта на такива фосили подчертава защо научният достъп трябва да има приоритет пред частната колекция, добавя тя. Когато фосили се продават за печалба и частна изложба, а не за изследване, „често тяхната подготовка е некачествена, което води до загуба на незаменими структури от меки тъкани“. Освен това, добавя тя, „стойността на такива екземпляри за човешкото разбиране на еволюцията се губи за десетилетия“.

Източник: CNN