Заснеха как галактика удря друга с радиационен лъч

453
Добави коментар
AleksM
AleksM

Група изследователи е открила две галактики, сблъскващи се в своеобразна битка. Двата астрономически гиганта, пътуват с 500 километра в секунда. Трудно е да си представим тези мащаби, защото обикновено не взаимодействаме с обекти с размерите на галактики, а свръхзвуковите струи се движат само с 0,4 километра в секунда.

Според доклад в научното списание Nature, една от тези две галактики носи в себе си „радиационно копие“. Термин, който изследователите са използвали, за да обозначат лъча радиация, излъчван от квазара в сърцето ѝ. При сблъсъка, галактиката Ланс е повредила другата и макар да не я е направила стерилна, е компрометирала способността ѝ да образува нови звезди.

Какво е квазар?

Някои галактики, като нашата, изглежда имат гигантски черни дупки в центровете си, а някои от тях са активни. Тези, които ги съдържат, са известни като галактики с активно ядро и все още не знаем защо те преминават от консумиране на материя към навлизане в един вид фаза на гладуване (нито разбираме защо отново стават активни). Тези активни черни дупки са особено интересни, защото образуват диск от материя около себе си, който се върти спираловидно към тях, „триейки се“ една в друга и освобождавайки енергия, която излиза от черната дупка.

Обичайно е да се намират активни черни дупки, които излъчват частици и електромагнитно лъчение (това, което обикновено познаваме като светлина, независимо дали е видима, инфрачервена, рентгенови лъчи, микровълни и др.). Тези източници на енергия, освобождават електромагнитно излъчване, особено когато излъчват видима светлина и радиовълни, са известни като квазари. Име, което произлиза от „квазизвезден радиоизточник“. В 10% от случаите това излъчване се освобождава чрез две изключително мощни струи, които се разпространяват перпендикулярно на диска от материя, обграждащ черната дупка, като всяка излиза от своите полюси и поражда радиоинтензивни квазари. Това са струите, които съставляват копието.

Галактиките обикалят една около друга, приближавайки се все повече и повече, но се разминават една с друга. С течение на времето разстоянието се стеснява и се случва, сблъсък. В този случай изследователите са успели да уловят точния момент на сблъсъка. За да заснемат ясно този ожесточен галактически дуел, астрономите използваха радиотелескопа ALMA и спектрографа X-shooter, инсталирани на огромния телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO) и двата разположени в пустинята Атакама, Чили.

ALMA, Atacama Large Millimeter/submillimeter Array, е един от най-мощните телескопни масиви в света с милиметрови и субмилиметрови дължини на вълните, идеален за наблюдение на студения молекулярен газ, който образува звезди. Със своята изключително висока резолюция, ALMA ясно различи профилите на двете сблъскващи се галактики, които досега са изглеждали като едно, размазано петно в предишните изображения.

X-shooter разлага светлината на различните ѝ цветове или дължини на вълните. Тоест, той открива не само видима светлина, но и ултравиолетова и инфрачервена светлина в едно наблюдение. Благодарение на него, изследователите успяха да анализират светлината на квазара, след като той премина през галактиката жертва. Наблюдението на това как тази светлина се филтрира разкрива някои интересни подробности за междузвездния газ в галактиката, през която е преминал, което им позволява да изучат опустошителните ефекти на радиацията върху междузвездната среда.

Това, което изследователите открили, наблюдавайки тази „ранена галактика“, е, че радиацията на квазара разпада газовите ѝ облаци. Междузвездните области на галактиката съдържат студени, плътни облаци от молекулярен газ, където се раждат звезди. Но под натиска на лъча на радиация тези облаци се нагряват и разсейват. Остават само по-плътни, по-малки и по-изолирани фрагменти, по-малко способни да се „слепят“ под въздействието на гравитацията, за да образуват нови звезди. Този тип взаимодействие, макар и зрелищно, е и прозорец към миналото на Вселената. Както квазарите, така и сливанията на галактики са били много по-често срещани явления през първите милиарди години след Големия взрив.

 

Източник: La Razón