Ново изследване може би най-накрая е разкрило какво точно прави оранжевите котки толкова специални.
Рижите котараци са известни сред стопаните на котки със своята дружелюбност и палавост. За генетиците обаче уникалността на тези домашни любимци идва от необичайния начин, по който се проявява техният цвят. Сега учените твърдят, че са разгадали дългогодишна мистерия, като са идентифицирали конкретната мутация в ДНК, отговорна за златистия оттенък — вариант, който не е открит при нито едно друго животно.
„Това е изключително необичаен вид мутация“, казва водещият автор на изследването д-р Кристофър Кейлин, старши генетик.
Повечето от напълно оранжевите котки са мъжки, което кара учените още преди десетилетия да предположат, че генетичният код за оранжевия цвят се намира върху Х хромозомата. Подобно на други бозайници, женските котки имат две Х хромозоми, а мъжките – една Х и една Y. Ако един мъжки котарак носи гена за оранжев цвят върху своята единствена Х хромозома, той ще бъде изцяло оранжев. Женска котка обаче трябва да наследи гена и от двамата родители, за да бъде напълно оранжева – нещо по-рядко. Затова повечето женски с оранжева козина имат пъстро оцветяване – типично за калико или костенуркови шарки.
Но точното място на мутацията върху Х хромозомата и начинът, по който тя води до оцветяване, досега бяха загадка. Обикновено мутациите, водещи до жълта или оранжева козина при животни (или червена коса при хора), се появяват в гени, които контролират пигментацията – и тези гени обикновено не са на Х хромозомата.
„Това ни накара да вярваме, че откриването на молекулярната причина може да ни разкрие нещо ново и интересно – и така и стана“, обяснява старшият автор на изследването проф. Грег Барш от Станфордския университет.
Първата стъпка била да се идентифицират генетични мутации, характерни само за оранжевите котки. В продължение на десетилетие Кейлин посещавал изложби на котки и събирал ДНК чрез вземане на проби от бузите на рижи котки.
Сравнявайки тази ДНК с вече секвенирани котешки геноми, екипът открил 51 генетични вариации върху Х хромозомата, общи за оранжевите мъжки. Но 48 от тях били срещани и при неоранжеви котки, което оставило само три потенциални кандидати за мутацията.
Една от тях била малка делеция от 5076 базови двойки – около 0.005% от Х хромозомата – в регион, който не кодира конкретен протеин. Мутацията се намирала между два гена, свързани с близкия ген Arhgap36, който регулира хормонални сигнали в клетките на бозайници. Досега този ген не бил свързван с пигментация и не се активира в пигментни клетки.
За да разбере как действа тази мутация, Кейлин провел експерименти с живи тъкани от кастрационни клиники. Те показали, че делецията активира гена Arhgap36 в пигментните клетки, блокирайки производството на черен пигмент и превключвайки го към оранжев.
Този генетичен вариант не е открит при други животни, включително при дивите котки, от които произхождат домашните.
Тази уникалност подсказва, че мутацията се е появила веднъж по време на одомашняването и след това е била целенасочено селектирана. „Намираме същата мутация при всички оранжеви котки, които сме изследвали в различни географски региони, което показва, че става въпрос за една-единствена мутация“, казва той. „А знаем, че тя е доста стара, тъй като има изображения на калико котки в китайско изкуство от XII век.“
Кейлин добавя, че специалисти по древна ДНК може да използват новите открития, за да определят кога и къде точно се е появила тази мутация.
Източник: CNN
