Властите намалиха площта на парка, защитаващ обекта на световното наследство на ЮНЕСКО, с 40%, за да легализират тайния добив.
От едната страна е министерството, което твърди, че няма застрашени останки. От другата страна са археолозите, които осъждат „неподходящото“ решение. Перуанското правителство предизвика спорове тази седмица, като подкрепи 40% намаляване на резервата, в който се намират приблизително 2000-годишните линии на Наска, твърдейки, че изолираната зона не съдържа археологическо наследство.
Площта на резервата, разположен на около 400 километра южно от Лима, е намаляла от 5633 на 3235 квадратни километра. Мярката, публикувана преди седмица в Държавен вестник, е останала незабелязана. „В изключената зона няма археологическо или друго наследство“, увери министърът на енергетиката и мините Хорхе Монтеро. Според властите, неизвестен брой незаконни миньори работят в тази част на резервата от месеци. „Тяхната дейност вече не е незаконна“, тъй като районът, където работят, вече няма статут на резерват, заяви Хорхе Монтеро.
Минното дело е икономическият двигател на Перу, но много често води до напрежение сред местното население. Свиването на резервата определено тревожи археолозите. Питер Ван Дален, декан на Перуанския колеж на археолозите, нарече обяснението на министъра „крайно неподходящо. Как може да знае, без да е специалист, дали има останки?“, каза той пред AFP. Неотдавнашно проучване, проведено от японски екип, използващ изкуствен интелект, е идентифицирало 303 нови геоглифа в резервата, което почти удвоява броя на известните до момента фигури.
Обявени за обект на световното културно наследство от ЮНЕСКО, линиите на Наска изобразяват геометрични фигури и животински силуети, видими само от небето. Истинското им значение остава загадка. Някои изследователи ги смятат за астрономическа обсерватория, други за календар. Първите геоглифи са открити през 1927 г. Обектът свидетелства за присъствието на цивилизацията Наска, която е обитавала региона между 200 и 700 г. сл. Хр.
