Коорбиталните астероиди са космически скали, които обикалят около Слънцето успоредно на планета или друго голямо тяло, но без реално да обикалят около него. В момента около Венера са известни 20 коорбитални астероида, вариращи от троянски астероиди, които лежат неподвижно пред или зад планета в нейната орбитална равнина, до тясно орбитиращ „квазисилует“, известен като Зоозве.
Всички те вероятно са възникнали в главния астероиден пояс на Слънчевата система, между Марс и Юпитер. Десетки подобни коорбитални астероиди се намират и близо до Земята и непрекъснато се откриват още.
Според авторите, ръководени от Валерио Каруба, всички космически скали на Венера вероятно са по-големи от 140 метра в диаметър. Достатъчно големи, за да се считат за „разрушители на градове“, което означава, че биха могли да изравнят гъсто населен район, ако ударят нашата планета. Въпреки че коорбиталите не представляват заплаха за нас отдалеч, близкото им приближаване до Земята би могло да ги измести от гравитационната им ос и по този начин да измести курса им. Венера е един от най-близките ни съседи и се приближава по-близо до Земята от всяка друга планета (на около 40 милиона километра, в най-близкото си положение), което прави нейните астероиди реална заплаха. Екипът на Каруба смята, че около Венера се крият още космически скали. Всички известни коорбитали на планетата, с изключение на една, имат силно удължени траектории около планетата. Това предполага наблюдателно отклонение, вероятно защото обекти с по-ниска ексцентричност са затъмнени от слънчевия блясък. Коорбиталите също могат да се движат спрямо Венера, което може да промени вероятността ѝ да се сблъска със Земята в бъдеще.
За да разбере реалния риск, екипът на Каруба проведе серия от компютърни симулации, за да оцени дали скрити астероиди с по-ниски ексцентричности биха могли да представляват заплаха за Земята. Резултатите разкриха, че някои от коорбиталите биха могли да представляват заплаха за Земята през следващите 36 000 години. Проучването обаче не предлага индикация за действителната вероятност от бъдещ сблъсък, тъй като е „трудно да се предвиди“ колко коорбитали всъщност съществуват.
Нови инструменти за наблюдение, като например обсерваторията „Вера К. Рубин“ в Чили, ще подобрят способността на учените да откриват опасни космически скали, включително тези в коорбиталните орбити на Венера, през следващите десетилетия. Въпреки това, „би било разумно да се изпрати телескоп в орбитата на Венера, за да търси специално тези обекти“, заключава проучването.
Източник: La Razón
