Ядрата, които досега се смятаха за хомогенна група, всъщност са разделени на две отделни семейства.
Използвайки инфрачервено лъчение, изследователи от Института по астрофизика на Андалусия (IAA-CSIC) откриха, че не всички активни галактики са еднакви и че техните ядра, които досега се смятаха за хомогенна група, всъщност са разделени на две отделни семейства.
Според изявление, публикувано от IAA в понеделник, това откритие предполага, че черните дупки, които захранват ядрата на тези галактики, могат да преминат през различни фази на енергийна еволюция.
Проучването, публикувано в списанието Astronomy & Astrophysics, описва как изключително жестоките явления, случващи се в галактики на милиони светлинни години, могат да бъдат изследвани благодарение на следите, които оставят в околния газ. Както обясниха учените, този газ действа като вид пратеник. Той абсорбира най-енергичното лъчение, което не може да бъде директно открито, и го излъчва отново в по-достъпни дължини на вълната, като инфрачервена или видима светлина.
По този начин изследователите могат да реконструират какво се случва в сърцето на тези галактики, без да се налага да ги виждат директно, което е от ключово значение за разбирането как са се развили с течение на времето. „Инфрачервеният обхват е особено полезен, защото е в състояние да проникне в облаците прах, които покриват много от тези явления, и разкрива енергийни преходи, които съответстват на йони, присъстващи само когато полето на радиация е много интензивно, замествайки директното откриване в рентгенови лъчи или ултравиолетови лъчи“, обясни Енрике Перес Монтеро, изследовател в IAA-CSIC и ръководител на изследването.
Благодарение на този метод екипът е открил, че активните галактически ядра са групирани в две отделни семейства: едното излъчва по-твърд йонизиращ спектър, но е по-малко ефективно, докато другото показва по-мек, по-ярък спектър.
Тези две състояния биха могли да съответстват на различни режими на енергийна ефективност на акреционния диск, който е областта, където материята излъчва енергия, преди да падне в гравитационния кладенец на черната дупка“, обясни Перес.
По този начин напредъкът, постигнат чрез това изследване, водено от IAA-CSIC в сътрудничество с Центъра за изследване на физиката на космоса в Арагон (CEFCA), ни позволява да изучаваме скрити галактически ядра, без да разчитаме на наблюдения при дължини на вълните с по-висока енергия, чието откриване от Земята е ограничено заради атмосферата.
Източник: La Razón
