Кратко изречение, което илюстрира колко е добре, че в българския език има неща като пълен член и възвратни местоимения:
Той обича зрителят да вижда себе си в ролите му.
И – за тези, дето обичат да търсят подтекст и да доописват и дообясняват – в случая няма как да стане – това е субтитър – няма място, няма време.
А „той“ е Ал Пачино.:)
