Книжарница.
– Здравейте! Търся пътеписа „Няколко дена разходка по българските места” на Иван Богоров.
– Заповядайте. Това е чудесна книга и много търсена. Всеки българин иска да я има в личната си библиотека. А и чух, че издателството има голяма поръчка от Франция за нея и още няколко наши издания.
Много ми се искаше разговорът да протече по този начин, но всъщност беше по-скоро така:
– Здравейте! Търся пътеписа „Няколко дена разходка по българските места” на Иван Богоров.
– Кой пък е този? Даже не съм го чувала – отговаря служителката.
– Добре. А имате ли „Как да хванеш богаташ” на…
– На Дона Спанглър – прекъсва ме тя, – мацката, дето се снимаше в „Плейбой” и имаше нещо с Хю.
Забравените книги ясно показват състоянието на днешната култура. Продавачите в книжарници не знаят кой е Иван Богоров, те не знаят почти нищо за българската литература. Но попитай ги само за нещо с американски привкус – тук за тях няма скрито-покрито, няма ясно-неясно. Как е възможно да не може да се открият в книжарниците и библиотеките български книги, съдържащи народни обичаи и вярвания, а пазарът да е залят с издания за Хелоуин, будизъм или за сексуално обучение на деца до 6-годишна възраст? Дали това е нормално? Средища на културата – но на коя? Накъде върви светът? – към Америка, много ясно. Тук децата вече не се кръщават Иван, Красимира и Калин – остаряло е. Сега са Барбара, Елизабет, Питър.
След предаването „Кога ще ги стигнем американците” българите решихме, че единственият начин за това е да ги копираме, да „крадем” тяхната идентичност и да прилагаме Тяхното на нашата географска ширина. Тази тенденция се наблюдава и в свободното време на хората – TV-то е пълно с реалити шоута (дори думите не са наши) кои вече побългарени, кои директно американски. Big Brother, „Страх”, „Гей, ерген или сгоден”, „Следващият топмодел на Америка”, „Бъди моя бамбина” като следващ сезон на „Джо Милионера” могат ли да обогатят душевността на хората? – едва ли. А видяхме как едното дори погуби човешки живот.
Все едно българинът е неспособен да сътвори, измисли, роди нещо свое, а изглежда дори и не иска. Нали всичко „хамериканско” е по-хубаво, по-сладко. В BG-то хората искат да са американци. Доживяхме до момент, в който да знаеш английски (американски) език и да гледаш филми с надпис “made in USA” без субтитри и дублаж е признак за интелигентност. Глобализацията не е лошо нещо, но при нас се получава заличаване на една култура и даване пълна власт на друга. Докога?
Народът ни е жаден за култура, но пие само Фанта и Спрайт, а те не утоляват, а само временно притъпяват и след това засилват жаждата. Кой ще го събуди? Ще има ли в ново време на 1 ноември българинът ново име да зове? Един от създателите на великолепни поетични образци в съвременната българска литература – Веселин Ханчев – в стиховете си бе определил призванието на съвременния будител:
“За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
създай отново и пресътвори.”
Остава само да го намерим, да се събудим, за да можем да възкръснем! България има какво да покаже на света. Добро утро!
Like this:
Like Зареждане…
