Ах, морето… ах, морето в мен остава

Някои може би я знаят тази приказка,а някои може би не.Трети пък навярно са я позабравили.Ами прочетете я:

Мария Магдалена първа научила, че Исус Христос е възкръснал. Рано сутринта тя отишла в градината, където бил Божият гроб, за да помаже с ароматно миро израненото Христово тяло. Като се приближила, Мария намерила камъка, който затулвал входа в гробницата, търкулнат настрани и насреща й се появил възкръсналият Господ.

Мария Магдалена заедно с другите ученици обикаляла от място на място и навсякъде разказвала за смъртта и възкресението на Исус Христос и за Неговото учение.

Веднъж тя пристигнала в Рим и влязла в императорския дворец. Някога Мария била знатна и богата, затова като я познали, я пуснали да влезе при император Тиберий. В онези времена всички хора, които влизали при него, му носели някакъв подарък. Богатите му поднасяли скъпоценности, а бедните — това, което имали. Мария, някога богата жена, сега дошла без нищо, само с вярата си в Исус Христос. Приближила се към императора и му поднесла обикновено кокоше яйце.

— Христос возкресе!

— Как може някой да възкръсне от мъртвите?! — учудил се императорът. — Толкова е трудно да се повярва в това, колкото и, че бяло яйце може да стане червено.

В същия миг яйцето в ръката на императора станало червено. Императорът мълчал изумен.

— Воистина Христос возкресе! — казала Мария Магдалена. — Така както наистина това яйце стана червено!

Така с думите „Христос возкресе!“ било подарено първото великденско яйце.

източник

Мили приятели и мои читатели, желая ви весели Великденски празници!

Някои от стиховете,размислите,пътеписите и приказките в този блог, колкото и да са бездарни и не до там съвършени и галещи вашето естетическо светоусещане,са авторски. Те са плод на преживените събития и изстрадани емоции-хубави или не до там хубави.Късчета са от човешкия живот и душа.Останалите -неавторските са с посочен съответно автор и източник.Ползуването и разпространението на авторския материал без писменото съгласие от страна на автора,колкото и незначим да е той,е деяние в разрез със ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА и подлежи на съдебна и морална отговорност.

Привет на всинца ви!Отдавна, доста отдавна не съм писала в блога си, но си има причини. При това хиляди. Но най-важното е, че не съм ви забравила и че вечер дори и за минути време надничавм и при вас. Ами това е…Няма да изпадам в излишни подробности и ще вървим напред.

А това е едно стихотворение от една сравнително непозната поетеса,но ми хареса и реших да го постна и тука:

Здравей,

Прости ми, ако се натрапвам, но думите – изписват се сами… От гърлото ми ще излязат грапави и нетипични, може би. Излъгах те, когато ме попита дали те искам. Казах – „не“, а „да“ – напираше нескрито… Потиснах го. От гордост бе. Обичам те. Побърквам се от ревност, несигурност, желание и страх. Не се нуждая от любов „на дребно“, с такава цял живот живях… Признавам ти – по теб съм луда! И мисълта ми все към теб лети. Но нямам сили да те губя и нямам време за игри…. Не си готов за всичката любов на някаква си луда романтичка. Усещам го… Не си готов! Но те обичам! Това е всичко…

автор : Румяна Симова

Както писах, Великден вече чука на вратите ни. И в тази връзка се запалих по темата за яйцата. Обаче онези, що носят естетична наслада, наслада за очите и за душата.В този мой слайд ви представям една колекция от декоративни лампи от щраусови яйца, идваща от Южна Африка, което пък се вижда и от тематичните, ръчно изработени, рисунки.

А за любителите на цял екран ето тук /цък/ могат да видят слайда и на цял екран.

Някои от стиховете,размислите,пътеписите и приказките в този блог, колкото и да са бездарни и не до там съвършени и галещи вашето естетическо светоусещане,са авторски. Те са плод на преживените събития и изстрадани емоции-хубави или не до там хубави.Късчета са от човешкия живот и душа.Останалите -неавторските са с посочен съответно автор и източник.Ползуването и разпространението на авторския материал без писменото съгласие от страна на автора,колкото и незначим да е той,е деяние в разрез със ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА и подлежи на съдебна и морална отговорност.

Слайдътв него са показани някои от най-разнообразните и мистично красиви екземпляри от безгръбначните тип мешести, появили се преди 700 милиона години.

Легендата

Медуза, една от трите дъщери на морския дракон Форкин и титанидата Кето, наречени още горгони, била единственото им смъртно дете, но и превърнало се в последствие в най-ужасяващото на вид същество. Заедно със сестрите си Стено и Евриала живеела отвъд океана. В началото била дивна хубавица с много красиви коси, които богинята Атина превърнала в змии, след като бог Посейдон изнасилил девойката в храма й.

От този миг, страшното лице на Медуза вкаменявало всеки, който я погледнел. Героят Персей,син на Зевс и Даная, отсякъл главата й, докато спяла. Той се приближил до нея гърбом, като наблюдавал лицето й единствено отразено в излъскания му като огледало щит. Така избягнал опастността от вкаменяване. От кръвта й се родил крилатият кон Пегас и великанът Хризаор, а богинята Атина поставила отсечената глава на Медуза върху щита си.

Някои от стиховете,размислите,пътеписите и приказките в този блог, колкото и да са бездарни и не до там съвършени и галещи вашето естетическо светоусещане,са авторски. Те са плод на преживените събития и изстрадани емоции-хубави или не до там хубави.Късчета са от човешкия живот и душа.Останалите -неавторските са с посочен съответно автор и източник.Ползуването и разпространението на авторския материал без писменото съгласие от страна на автора,колкото и незначим да е той,е деяние в разрез със ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА и подлежи на съдебна и морална отговорност.

Помните ли признаците за еднаквост и подобие на триъгълниците в математиката? Спокойно няма да изпитвам днес…А само бих искала да направя един увод към темата за фракталите.

Според Уикипедията „Фракталът е геометричен обект, който е радикално „начупен“.”Пак там ще прочетем, че бащата на теорията за фракталите е Беноа Манделброт , който през 1975г. създава своята теория за фракталите. В нея той класифицира фракталите в три типа категории и три вида самоподобие. Но за тях в детайли заинтригуваните могат да прочетат тук.

С тази си публикация бих искала да наблегна повече на тяхната перфектна изящност, на тяхната пъстрота и индивидулна /не/повторяемост.Или на красотата на хаоса от подобия и еднаквости на малкото и единичното, вплетено в уголеменото цяло. Да, защото те уж са разновидни комплексни фигури , създадени по безразборен принцип от еднаквости и като цялост наподобяващи единицата в тях . Но зад общият им хаос стоят математически модели и формули /виж тук /, описващи точната подредба от еднаквите на вид подфигурки.Фигурки по единично еднакви, а като цялост неповторими.

При фракталите има една удивително красива и закономерна повторяемост от еднакви микроелементи , които като цяло образуват една уголемена и подобна макрорамка на …същия микроелемент.

Но те не са плод единствено на сухи математически формули и компютърни графични модели, защото те се намират в природата и в бита ни. Примери за природни фрактали са листата на папратата, цветчетата на броколите и карфиола, овалните микрозрънца на малините и къпините, структурата на снежинките , еднаквите линии от архимедовите спирали при морските раковини. Също така можем да ги открием в дърворезбите на нашите майстори, в пъстрите шевици от народните ни носии, в удивителните фрагменти от несравнимите по красота чипровски и персийски килими, в стенописите и стъклените витражи от будистките храмове и джамиите в Близкия Изток.

Всъщност можем да ги открием навсякъде в природата, само трябва да се вгледаме.

• Значимостта на човека се определя не от това какво е постигнал, а по-скоро от онова, което дръзне да постигне.

• Само веднъж аз не можах да намеря какво да отговоря. Когато ме попитаха кой съм.

• Човечеството е река от светлина, която тече от правечността към вечността.

• Само немият завижда на многословния.

• Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.

• Който чувства в себе си призвание към писателски труд, той трябва да владее знание, изкуство и магия – да познава музиката на думите, изкуството да бъде непресторен и магията на любовта към читателите.

• Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

• Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?

• Този, който разбира истината не е ни най-малко по-долу от онзи, който я изрича.

• Всяка мисъл, която съм заковал във фраза, съм длъжен да освободя с делата си.

• Ти пиеш вино, за да се напиеш, а аз го пия, за да прогоня пиянството от друго вино.

• Истинската същност на другия не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре не в това какво говори, а в това, което не ти казва.

• Безумецът е музикант в не по-малка степен от теб и мен; само инструментът му е малко разстроен.

• Ти си свободен през деня, под слънцето, свободен си и през нощта, под звездите; ти си свободен, когато няма нито слънце, нито луна, нито звезди. Ти си свободен дори когато си затвориш очите за всичко съществуващо. Но ти си роб на обичания от теб, защото го обичаш. И си роб на обичащия те, защото той те обича.

• Може да се случи така, че човек свършва със себе си поради чувството си за самосъхранение.

• Ако всичко, което говорят за доброто и злото, е истина, тогава целият ми живот е едно непрекъснато престъпление.

• Какво е тъгата, ако не стена между две градини.

• Вярата е оазис в сърце, до което никога няма да стигне керванът на размислите.

• Може да забравиш този, с когото си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си плакал.

• Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.

• В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.

• Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво повече да ти даде. Значи според него това е великодушие.

• Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.

• Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе – вече никога.

• За приятел може да се съди само съобразно това колко добре познаваш самия себе си. Кажи ми сега кой от нас е виновен, а кой няма вина?

• Истински добър е онзи, когото единствен от всички смятат за зъл.

Днес честваме светлия празник Никулден-ден на моряците-рибари,както и деня на банкерите.И в двете професии се изискват все ценни качества,както ловкост и търпение,така и умение да примамиш рибката си и да я убедиш да захапе кукичката доброволно или да се бухне в мрежата ти.Както в буквален,тъй и в преносен смисъл.Както и да е,не се присмивам ни най-малко,а напротив,опитвам с шеговита нотка да отбележа този празник и за двете професии,защото ако не са едните да инвестират и финансират в бъдещия труд и улов на другите,то този крайбрежен поминък би залязъл или би станал изчезнал вид,както вече има и такива занаяти и професии.Модерното им название е професия със затихващи функции…И така-да им е честит празника на хората и от двата вида професии! Подбрала съм няколко вица-бисери,доказващи умението и на двете професии да разкрасяват и оцветяват постиженията си и сега ще ги споделя с вас.

***Разговарят трима рибари – първият казва:- Да знаеш, вчера си ловя риба и като извадих въдицата гледам закачил съм един ботуш, гледам го аз – той немски от втората световна война чак – голема находка.Вторият не остава по назад:- Абе задърпах един път и какво да видя – налъм та налъм, казвам ти български е, не по-късно от Балканската война. Чесно.Третият скромно:- Абе ловя си аз и като вадя въдицата какво да видя – абсолютно запазен фенер още от руско – турската война.Другите се надсмиват:- Аре бе как пък не?- Вие пък – това е нищо бе. Фенера още светеше.***Двама рибари се срещат край реката.- Как е колега, хвана ли нещо?- Хванах страхотно парче!- Къде е? Не виждам нищо!- Не виждаш, защото нямаш въображение!***Подпийнал рибар се хвали в кръчмата:- Откакто започнах да водя и жената с мен за риба – нямам празен ден!- Хайде бе, посмали малко! – не вярват аверите му.- Без майтап! Още щом слезе от колата и като отвори една уста … След половин час кьорав рибар не остава на язовира!- Е и рибата ще ти кълве при тоя шум?- Естествено! Веднага щом и последният колега напусне язовира, омотавам устата й с тиксо.***По повод на кризата. Един банков служител звъни на друг: – Здравей, как е? – Добре е. – О, извинете, сигурно е грешка.***Банкер-шеф към новата си секретарка-блондинка: – Изпратихте ли факс до „Фирма-ООД“? – Да. – Сега, моля, изпратете и на ЕТ „Иванов“. – Нямаме повече факсове…***В Китайския квартал в Ню Йорк вървят двама банкери.На земята пред тях виждат 100 доларова банкнота.Единия я настъпал с обувката си и се навел да я вземе.Другият казал:-Не се хаби,навярно е фалшива.Инак не би останала на земята.***Двама приятели банкери отиват на риба. Купуват си въдици, столчета, лодка, непромокаеми облекла, та дори и каравана. За тяхно най-голямо съжаление, успяват да хванат само една малка рибка. Ядосан, единият се развиква:- Тая рибка ни излезе петнайсет хиляди долара!Другият се опитва да го успокои:- А представяш ли си, ако бяхме хванали още една!

Сутрешна позитивна приказка-клип по стиховете на Георги Авгарски с пожелание тази мелодия да звучи в душите ви през целия ден!

ЛЕЧЕ БУБОЛЕЧЕ Георги Авгарски

Там, в гората, там, далече, расло лече – буболече – галенко, с корава дрешка, аленко като черешка. С две оченца, да си гледка. С шест краченца, да си шетка.

С гладко гръбче и муцунка, сладко мама да го цунка. На шишарка си седяло. От роса попарка яло.

Под бодливата къпинка вечер лягало да спинка. Нежно мама го люляла, тихо пецничка му пяла:

„На възглавничка от лайка спи ми чеденце на майка. Чичо Слънчо се затули, нани – нани, люли – люли!

Под юрганче от тревица спи ми, мамина душица. Чичо Слънчо се затули, нани – нани, люли – люли!“

ЧУдно лече-буболече – там, в гората, там, далече! Без да пита, с тихи стъпки тръгнало веднъж за гъбки. Леви, десни! Леви, десни! Ех, че срещи интересни!

Под листо от дива круша спряло коса да послуша.

Спряло се до кукуряче, да му каже „боц“ с мустаче.

Спряло се до росна капка, да поцапка като жабка.

Спряло, да погледа чинка.

Поиграло с песъчинка.

После взело да се люшка на листец от теменужка.

И съгледало черупка – орех с провъртяна дупка. Мушнало се до средата и настъпила бедата: охка, ахка, врънка, мънка – ни навътре, ни навънка!

– Ей, немирниче проклето, де си пъхаш ти нослето? – някои с жесел глас попитал и го щипнал и посритал. (Палав паяк бил, изглежда, в тъмното мотаел прежда.)

А горкичкото юначе почнало на глас да плаче – там, в гората, там, далече:

– Аз съм лече – буболече – галенко, с корава дрешка, аленко като черешка. С две оченца, да си гледкам. С шест краченца, да си шеткам. С гладко гръбче и муцунка, сладко мама да ме цунка…

Ах, ти лече – буболече – там, в гората, там, далече! Чула мама буболечка от върха на суха млечка, спуснала се с цяла сила и юначето спасила.

Поизбърсала с листенце хубажото му носленце,

дала му зелена сламка, да си гризка, да си амка.

и зажела го да спинка под бодливата къпинка.

На възглавничка от лайка сложила го мила майка, да расте и хубавее, като слънчице да грее.

Под мустаче се засмяло аленото буболече и заспало, засияло – там, в гората, там, далече…

Това мое предложение за отношенията между хората бе публикувано за първи път в предговора към третото издание на “Писма до Клаудия“ (1989 г.).

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти, не съвет. Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен. Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен. Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш. Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен. Искам да ме защитаваш без лъжи. Искам да си близо, без да ме завземаш. Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават. Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш. Искам да знаеш… че днес можеш да разчиташ на мен… Безусловно.

автор:Хорхе Букай „Приказки за размисъл“

Замисляли ли сте се откъде идва този израз? Попаднах на една статия ,в която сбито и нагледно са развити няколко теории за произхода на този многоезичен еквивалент на одобрение и положителен отговор.Впрочем ето вижте и сами за себе си преценете кое е най-достоверното и правдиво обяснение за произхода на този израз-ОК:

„Това е най-популярната дума на петте контитента, своеобразен международен паспорт, произнасяна, когато искаш да успокоиш, да отговориш с „да“. И произнасяйки тази дума дори на Луната, американците били убедени, че okay, ОК, О.К. – е един изключително американски израз. Според мнението на някои лингвисти обаче, ОК има европейски произход.Той може да е например началните букви на немското Oberst Kommandant, или според мнението на французите произхожда от името на градчето Aux Cayes на Хаити, където се произвежда най-качественият ром. Британски учен издигнал версията, че този израз се е появил в английския език в епохата на Уйлям Шекспир. Американецът от Минесота, профеорът по английски език в Columbia University, Ален Волкер Рид решил научно да докаже американския произход на този термин. Професорът може да бъде наречен напълно основателно най-изтъкнатият експерт в областта на историята на ОК. За своя дълъг живот в науката Ален е изяснил произхода на много думи, преди всичко такива, които се отнасят до American English. По време на изследванията, свързани със знаменития слог, той изучил 12 различни версии. Една от тях е свързана със солетите Orrin Kendall, с които снабдявали войниците по време на Гражданската война в Америка. Според друга версия обаче, тази дума е терминът Open Key, исползван в телеграфния език.В действителност, Ален доказал, че за първи път тази дума се е появила в сатирична статия за лошата орфография, публикувана във вестник Boston Morning Post в 1839 году, като акроним Oll Korrect (а не all correct). През 1840 година тя е използвана като инициали на Old Kinderhook, псевдоним на Мартин Ван Бурен, осмия президент на САЩ. В призивите си привържениците на неговото така и несъстояло се преизбиране, пишели: „Гласувайте за ОК“.Рид продемонстрирал, как стъпка след стъпка този израз завоювал Съединените щати и след това – целия свят.Други изследователи на американската история отбелязват, че ОК може би има по-древен произход от появяването му в Morning Post. Възможно е той да принадлежи и на американските индианци, които използват термина „okeh“ като утвърдителен отговор на въпрос.“

автор:Анна Янелло източник:http://margaritta.dir.bg/

Ще започна с великата мисъл-афоризъм на Самюел Колридж:“Лебедите пеят преди да умрат. Колко хубаво би било, ако някои хора умираха преди да запеят.“ Защо именно с тази мисъл започвам ли?Сега ще разберете… Много хора не знаят,че лебедите са моногамни птици,които живеят по двойки и никога не си изневеряват. Легенди се носят за прословутата вярност на лебедовата двойка. При смърт на един от партньорите самотният лебед сам слага край на живота си. Това са птиците, които тъгуват от загубата на своя другар като хората.От моногамността на лебедите и тяхната вярност един към друг идва и тъй наречената „лебедова песен“ като синоним на вярност и любов.Всъщност произхода на този термин“лебедова песен“ се корени във факта,че някога лебедите са обитавали тайгата,близо до Полярния кръг.Там честите зимни виелици и ледове са изненадвали свободните и волни птици.Когато единия от двойката се озовава окован от мразовитата прегръдка на ледовете,той издава странни гърлени звуци.Другият партньор приглася със стонове,наподобяващи тъжна прощална песен.Когато другарчето му издъхне и лебедовата им песен секне,той спира да се храни и топли с тялото си бездиханния труп на половинката си.Като малко доказателство за всичко това искам да споделя с вас едно стихотворение и един клип.

ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН

АВТОР:Мила ИЗТОЧНИК:http://shtyrkel.eu/

Защото бяха утрините ни, любими, окъпани в сребро на езерна вода, дърветата в мъгла шептяха нежно-сини, и бисерни блестяха капките роса. А езерото горско ласкав дом ни беше, в чертозите на свят от твоите крила, и всяка нощ се сгушвах в снежен пух, където, все слушах как сърцето ти за мен туптя… И светла беше семплата ни моногамност, беззлобно смееха се птиците над нас, но теб мечтах, тогава, още грозно пате, безпаметно обичах те, за теб живях… Проклет да бъде онзи час когато, разпери в грациозен полет чифт крила, и сипейки с пера дъга от водни капки, в небето с мощен мах, прекрасен, полетя. И гръмна гръм, и лавна куче от далече, и падна тежко сред тръстиките във кръв, прекършената шия не помръдна вече, светът ми срути се с безжизнената плът. Сега остана ми единствено, любими, в небето, горе, да се вдигна на възбог, криле да сложа, падайки да те достигна, с последна песен да попея…От любов…

/по историята, разказана от Апулей в неговите „Метаморфози“/

Психея била най-малката и най-красивата от трите дъщери на един цар. Всички поданици на царството се тълпели около нея, за да й се възхищават, и дори създали култ към нея, забравяйки проявите на благоговение, които дължали на Венера. Тогава богинята на любовта изпитала отмъстителна завист и повикала на помощ сина си Купидон, като поискала от него да вдъхне на Психея любов към най-грозния и най-презрения от хората. Купидон нарамил лъка си и отлетял при младата девойка. Бил така поразен от нейната красота, че се влюбил в нея и не изпълнил заповедите на божествената си майка. Двете сестри на Психея се омъжили за богати мъже, а красивата девойка не се решавала да избере никой от кандидатите. Много загрижен, нейният баща — царят, се посъветвал с оракула на Аполон, който му заповядал да облече девойката в черно и да я придружи до височината на един хълм, където една грозна змия щяла да дойде да се съчетае с нея. Въпреки отчаянието си царят изпълнил заповедите на бога и изоставил там Психея. Тогава полъхнал нежен вятър и дъхът на Зефир понесъл девойката из въздуха, след което я спуснал здрава и читава сред уханна, мека ливада, където тя заспала. Когато на другия ден отворила очи, се намирала във вълшебната градина на прекрасен дворец, направен от злато и сребро, украсен със скъпоценни камъни.

Неспокойна и любопитна, Психея се приближила към непознатия дом и чула глас, който я канел да влезе в богатото жилище. Девойката бутнала вратата и сред разкошните зали открила приготвена баня, богата вечеря и великолепно легло, в което се изтегнала с настъпването на нощта. Малко по-късно тя си дала сметка за нечие присъствие до нея и помислила, че това е мъжът, за който й говорел оракулът. Този нежен и влюбен съпруг помолил Психея да не се опитва да го види. Освен това девойката скоро получила разрешение да се върне за няколко дни у дома си и да се срещне с родителите си. Но нейните сестри, виждайки я толкова щастлива, се опитали да събудят съмнение в сърцето й и заявили, че в мрака на нощта тя сигурно се е свързала с някакво чудовище.

Потресена, още първата нощ след своето завръщане в двореца, Психея се доближила до заспалия си съпруг и го осветила с лампа. Вместо чудовище, тя съзряла Купидон, най-красивия и най-милия от боговете. Възхитена, тя доближила още лампата и една капка горещо масло капнала върху рамото на нейния божествен съпруг. Събуждайки се стреснат, той упрекнал Психея за недоверието й и изчезнал. Заедно с него изчезнал и прекрасният дворец. Обезумяла от мъка, нещастницата се скитала да го търси и накрая се обърнала към Венера. Много щастлива, че ще си отмъсти, богинята задържала Психея да й служи като робиня. Товарела я с тежка и унизителна работа. Но любовта давала смелост и издръжливост на младата жена и никаква задача не й се струвала невъзможна. С помощта на мравки тя разделила смесените от Венера най-разнородни семена. Донесла златната вълна от свирепите овце, с помощта на един орел успяла да почерпи вода от извора на Стикс, който се славел като недостъпен. Когато Венера поискала от нея да й донесе в кутия малко от красотата на Царицата на сенките, съпругата на Плутон, Психея съумяла да залъже Цербер и стигнала чак до най-отдалечените дълбини на Ада, до трона на царицата Прозерпина. Но нейното любопитството щяло да я погуби за втори път. Тя отворила кутията, която получила от Прозерпина. Вместо обещаната красота обаче, там бил само мъртвият сън и тя заспала дълбоко. В това време, затворен в двореца на майка си, Купидон умирал от любов към красивата Психея до деня, в който успял да излети през един от прозорците на двореца. Когато открил своята съпруга, той я пробудил с леко убождане на стрелите си. Венера не останала безчувствена към такава силна любов. Меркурий отвлякъл Психея от земята и я отнесъл в двореца на боговете, където, пиейки нектар и амброзия, тя се сдобила с безсмъртие. Така тя вече завинаги могла да остане свързана с Любовта (Амур).

Смисълът на приказката е ясен: Психея е символ на човешката душа, която пречистена чрез страсти и нещастия, е подготвена да се наслаждава на вечно щастие в любовта.

В античното изкуство Амур и Психея олицетворявали душата и любовта. В символиката на ранното християнство образите на Амур и Психея въплъщавали пълнотата и радостта, която изпитва душата след смъртта, когато във вечността общува с Бог и която Йоан нарича Любов.

Тази легенда разказва Апулей в своите „Метаморфози“. Книгата е стигнала до нас и под името „Златното магаре“.

*Легенда*

„В старите летописи се разказва, че българските царе край Волга много обичали мъдрите изречения и сложните гатанки. Когато царят канел своите велможи на пир, той обичал да задава на гостите си трудни въпроси и много се радвал, ако не могат да му отговорят. Веднъж царят вдигнал в двореца си голям пир, на който имало не само българи, а и чужденци. И точно когато донесли пред него печеното месо и всички чакали да им го раздаде като на свои хранени хора, той изведнъж казал: „Почакайте още малко! Най-голямото парче от печеното ще дам на оня, който ми отгатне една съвсем малка гатанка. „Умълчали се царедворците, защото знаели, че малките гатанки на царя не били никак лесни. А той ги запитал: „Кажете ми, кое е онова животно, което сутрин ходи на четири крака, през деня – на два, а вечер – на три крака.“ Дълго мислили и велможите, и чужденците, но никой не можал да отговори. А отговорът бил много прост – това необикновено животно е човекът. Сутрин – в утрото на своя живот – той пълзи по земята и ходи на четири крака. На обед – в зенита на своя живот – върви уверено на два крака. А вечер – в залеза на своя живот – добавя към двата си крака и бастуна, и затова тогава върви на три крака. Друг път царят задал следната гатанка: коя къща има две бели врати и една черна. Дълго мислили царедворците и пак никой не можал да отговори. А отговорът пак бил прост. Тази къща е животът, защото животът на човека минава точно през три големи врати. Първата врата, е неговото раждане и това е бялата врата, най-светлата в неговия живот. Втората врата, през която минава човек, е сватбата и тя също е бяла. А третата и последна врата е вратата на смъртта – тя е черна. Имало и други гатанки, които задавал царят на волжките българи. Но веднъж станало така, че точно на едно голямо празненство го сполетяла тежка мъка. В залата влязъл с наведена глава прашен конник и му казал, че в далечна Хазария умряла дъщеря му Зора, която тамошният цар – хаганът – похитил заради нейната красота. Страшна мъка обзела царя и той не можел нито да яде, нито да спи дни наред. „Кажете – рекъл той на своите велможи, – щеше ли моята дъщеря да умре, ако оня злодей не беше видял, че е хубаво и лично момиче? И справедливо ли е красотата на човека да му носи смърт, както стана с моята дъщеря? Кажете ми, справедливо ли е това?“ „Успокой се, царю!“ – говорели разтревожените велможи. „Не, отговорете ми!“ – казал царят. – Справедливо ли е красотата да носи гибел! Какво ще кажете вие, които уж владеете цялата мъдрост на света. Искам от вас още утре да дойдете при мен и да ми отговорите на този Въпрос. Ако не – ще ви прогоня от двореца.“ Угрижени излезли от залата царедворците, но в уречения час всички се върнали при царя. „Е, намерихте ли отговор на моята мъка? Ако сте намерили бързо казвайте, какво да напиша на гроба на моята дъщеря, на която красотата донесе смърт, а разумът – страдание. Не може светът да е толкова лошо направен, че да няма отговор на този въпрос.“ Дълго мълчали царедворците и точно когато тишината започнала да тежи като олово и царят скочил от трона си, за да ги прогони, пред него бавно се изправил най-старият мъдрец и казал: „Царю, аз зная какво трябва да напишеш на гроба на дъщеря си. Напиши: Смъртта е врата, през която всички ще минат – и красивите, и грозните, и бедните, и богатите. Но от красивия ще остане красив спомен на света, а другият няма и това да остави.“ Дълго мълчал и мислил царят. А после изведнъж се изправил и рекъл: „Благодаря ти, човече! Ти каза най-голямата мъдрост на света. Смъртта наистина е врата, през която всички ще минат. Но красивият ще остави красив спомен. А разумният ще помага на хората дори и от гроба. Затова нека знаем това и няма да сме живели напразно на света.“ И до днес във волжките земи стои един голям камък, на който са записани думите, които казал оня неизвестен мъдрец.“ Хиляда години са минали оттогава и хиляда мъдреци са минали през вратата на смъртта. Но думите на оня мъдрец се повтарят и досега, а това показва, че мъдрата мисъл е по-силна и от смъртта. Тя побеждава дори хилядолетията.

източник: „По пътя на небесната сърна“ 4, стр. 27-29 Петър Добрев

Бургас –градът на мойта младост, неволи и скърби ,та даже радост, -градът на житейското ми бурно, знойно лято, -градът на моята любов,която позакъсняла,но желана, от топъл лъч в житейската ми есен е огряна!

Бургас-като ревнив хлапак ме пази да не би да кривна в лошата пътека и асфалтовата лента ,що пред мене лази да не ме изкуши полека-лека.

Бургас –аз нося те в ума,сърцето, като мириса на водорасли, като писъка на чайки, като печат оловен, гдето винаги се носи и ревностно се пази….

стих:Савлена

skip to main |
skip to sidebar

Такааа…измина цяла една година от последната ми публикация. За което си имаше причини, разбира се. Едната от тях бе липсата на комп у дома, втората – липса на желание и малко мързел и третата…е, хайде стига толкоз и две са достатъчни.
Бих искала да ви поздравя , малко на патерица разбира се,/но по-добре късно , отколкото никога, нали?/ за Коледните празници и в аванс за Новата 2015 година с ето този мой позабравен клип от близкото минало, като ви желая много здраве, много щастие, много успехи и много обич!