Отглеждането й не е сложно, но не обича температури над 30 градуса.Декоративните качества на хризантемата са оценени преди много векове. Нейното културно отглеждане започва още през ІІІ в. пр.н.е, когато в Китай вече има създадени над 2000 сорта. Много по-късно е пренесена в Япония. Там тя дотолкова навлиза в бита на японеца, че се превръща в национален символ и се свързва със слънцето и зараждащия се живот. В Европа като декоративна култура придобива значение през последните 150 г.
Повече влага и ще имате красив цвятОтглеждането на хризантемата не е сложно, но за получаването на качествени цветове е необходимо да се съобразяваме с нейните основни изисквания към почва, влага, температура и светлина. Най-добре се развива на богати с хранителни вещества почви с високо съдържание на хумус и органични торове при рН 6,0- 6,5. Поддържането на висока почвена и въздушна влага е задължително през целия период на отглеждане. Не понася високи температури над 28-30° С, които предизвикват ранно разклоняване и ускоряване на цъфтежа. Въпреки че хризантемата обича почви с високо съдържание на хумус, обилното торене с оборски тор не е най-доброто поради наличието на болести, неприятели и плевели. По-добре е да се ползват обеззаразени почвено-торфени смески. С прекършването на върховете се правят пищни туфи. Хризантемата е растение на късия ден и образува цветни пъпки при 12-13 часов ден. При едроцветните сортове хризантеми решаваща за получаването на качествени цветове е схемата на пензиране. В зависимост от произхода на посадъчния материал и времето на засаждане се прилага различна технология на прекършване на върховете (пензиране). Дребноцветните сортове се пензират само веднъж, като се оставят горните 3-4 разклонения. При поява на букета от пъпки се премахва главната, най-едра, за да се изравнят по големина останалите и се получи едновременен цъфтеж. ГрижиПо време на вегетация хризантемите се нуждаят от постоянно поливане, редовно подхранване с почвени и листни торове, както и растителнозащитни мероприятия за предпазване от болести и неприятели. Често се нападат от листни въшки, оранжерийна белокрилка, акари или нощенки. От болестите с най-голямо значение са брашнеста мана, сиво гниене, листни петна и бяла ръжда. ПодпориЗа получаването на качествен цвят с дълги дръжки е необходимо и да се изгражда подпорна система. Най-подходящи са дървени или метални рамки, на които се изплита мрежа. Първата се поставя, когато растенията достигнат височина 20-25 см, а втората 40-45 см. При високите сортове се налага и трета мрежа.
