Полезните бактерии в храната – Пробиотиците | Моето здраве

7
Добави коментар

Откитие и разпространение! През 1908г. руския учен Иля Мечников открива положителния ефект на някои бактерии, които допринасят за усвояването на хранителните вещества от организма, подобряват храносмилането, като имат и други благоприятни свойства за здравето. За тези си открития д-р Мечников получава Нобелова награда за медицина.

Съгласно съвременните научни възгледи пробиотиците се дефинират като „живи микробиални биологични добавки, изключително полезни за здравето на човека”. Съществуват и други дефиниции на термина „пробиотици” приети през последните години:

* Оралните пробиотици са живи микроорганизми, които при поглъщане в храносмилателния тракт в определени количества оказват положителен здравен ефект, извън този на основното хранене. LABYP – консенсусна дефиниция.(Guarner&Schaafsma, 1998) * Живи микробиални хранителни съставки, полезни за здравето – прието за консенсусна дефиниция от FUFOSE Concerted Action спонсориран от Европейската комисия (Diplocket all 1999) * Живи микроорганизми, които давани в адекватни количества имат здравословен ефект върху приемника – дефиниция на работната група на Световната Здравна Организация и от Международната Асоциация за Пробиотици (Reid et all 2003). * Пробиотичните бактерии са живи хранителни добавки, които са полезни за здравето на консуматора – официално предложение от Европейската Комисия.

Пробиотичните препарати съдържат главно млечнокисели бактерии от родовете Bifidobacterium и Lactobacillus, но също дрожди (Saccharomyces bontardii) или други бактериални видове (Bacillus coagulans, Escherichia coli). Най-често използваните пробиотици са:

* Lactobacillus acidophilus * Bifidobacterium bifidum * Lactobacillus bulgaricus

Накратко, полезните действия, които пробиотиците упражняват върху организма са следните:

* подобряват смилаемостта на млечните продукти и други протеини * стимулират абсорбцията на лактозата при хора, които не могат да я усвояват * подпомагат цялостното храносмилане и потискат прекомерното размножаване на болестотворните микроорганизми в храносмилателния тракт * подтискат гнилостните процеси в стомаха и червата * предотвратяват липсата на витамини от групата В и на витамин К * подпомагат оздравителния процес по време на прием на антибиотици и др. химични вещества * възстановяват намалената чревна микрофлора в резултат на прием на антибиотици * предотвратяват и лекуват диария, включително и инфекциозна * намаляват риска от болести на стомаха * ограничават появата на вагинални и уроинфекции * консумацията на кисело мляко, което съдържа специфични видове Lactobacillus или Bifidobacterium могат да стимулират имунния отговор * спомагат при лечението на дихателните инфекции като синуити, бронхити и пневмония * намаляват риска от алергични заболявания – астма, хранителни алергии и кожни реакции * спомагат за понижаването на високите нива на „лошия” холестерол * намаляват риска от развитие на тумори на пикочния мехур и на дебелото черво

Обръща се внимание и на други ценни за организма вещества – пребиотици и синбиотици. Пребиотиците са несмилаеми хранителни съставки, които повлияват метаболизма като избирателно стимулират растежа и/или активността на определени видове бактерии в дебелото черво. За да бъдат ефективни, пребиотиците трябва да достигнат дебелото черво без да се усвояват в по-горните отдели на храносмилателния тракт. Към пребиотиците се отнасят вещества, стимулиращи главно растежа на бифидобактериите, ето защо тези вещества се наричат „бифидогенни фактори”. Към тях се отнасят:

* фруктоолигозахариди (FOS) – късоверижни захари, изградени от фруктоза и глюкоза * инулин – фруктозосъдържащ захарид * изомалтоолигозахариди – смес от глюкозни остатъци (изомалтоза, паноза, изомалтопентоза, нигероза, изопаноза и др.) * лактулоза – полусинтетичен дизахарид * лактилол – дизахарид, аналогичен на лактулозата * лактозахароза – тризахарид, изграден от галактоза, фруктоза и глюкоза * пиродекстрин – глюкозосъдържащи олигозахариди, получен от хидролиза на скорбяла * соеви олигозахариди – тризахариди (рафиноза), тетразахариди (стахиноза) * трансгалактоолигозахариди * ксилоолигозахариди – получени в резултат на хидролиза на полизахариди * галактоолигозахариди

Синбиотиците – това са хранителни добавки, съдържащи едновременно пробиотици и пребиотици, с което взаимно се усилва полезното действие – получава се т.н. синергичен ефект – взаимно увеличаване на полезните им свойства . В последно време пробиотиците получават тласък освен в диетиката и рационалното хранене и в медицината с оглед подобряване усвояването на хранителни вещества от сномашно-чревния тракт в състояние на болест или възстановителен процес, което се явява често основен фактор за благоприятния изход от заболяването.

пулс.бг