Болести по култивираната печурка

4
Добави коментар
voiarn
voiarn

 
1
2
3
4
5

(17 гласа, оценка 4.06 от 5)

Производството на култивирана печурка е зависимо от много фактори. Един от най-важните, който определя и гъбната реколта, е успешната борба с болестите. В зависимост от фазата на производството, болестите могат да се проявят в печурковия компост или в гъбарника през беритбения период.

Болестите, които могат да се появят в печурковия компост, са главно различни видове плесени. От тях най-важни са:

Кафява гипсовка

Появява се чрез развитие в компоста на белезникав мицел, който преминава на повърхността и там образува неправилни, брашнести на вид петна, които покафеняват. Това заболяване показва, че термичната обработка е преминала неправилно (некачествено) и в компоста има свободен амоняк. Частична борба може с кафява гипсовка да се изведе като се смени покривния материал с нов.

Бял памучен мухъл

Появява се главно по повърхността на компоста, при прекалено влажен и застоял въздух. Борбата  с бял памучен мухъл се състои в проветряване на гъбарника и евентуално напудряне на нападнатите участъци с гипс.

Кафяво-сива плесен (ботритис), Масленозелена плесен (хетомиум), Жълтозелени плесени.

Причинителите на тези плесенни заболявания са микроорганизми, които участват в процеса на компостирането. Те стават вредни след грешки в пастьоризацията, като прегряване или грешно охлаждане на компоста. Тези грешки водят до унищожаване на голяма част от полезната за компостирането микрофлора, до нарушаване на биологическото равновесие в тази сложна по състав среда. Оставайки без конкуренти, микроорганизмите на някоя от горепосочените плесени се развиват много бързо и безпрепятствено. Някои от тези болести изчезват след започването на беритбата и поливането. Химическа борба с тях в готовия компост не може да се извежда.

Жълта плесен (мицели-офтора)

Среща се в две разновидности като жълт пласт между компоста и покривката (Рогозка) или като петна пръснати из компоста (Конфети). Практически способ за борба след появата на тази зараза няма. Степента на пораженията зависи от степента на зараза.

Плевелни гъби (чернилни гъби)

Това са гъби, които образуват плодни тела. Те се появяват при недообработени компости. Наричат се още амонячни гъби. Появяват се между компоста и торбата, или по повърхността. Няма средство за борба с тях. Налага се ежедневно да се почистват.

В неправилно произведения компост може да се развият още много други видове плесенни гъби. Трябва обаче да се знае, че след като се внесе в гъбарника, няма средства и начин некачественият компост да бъде „подобрен“. Той е много благоприятна среда за развитието на вредни конкуренти и болестотворни микроорганизми, с които практически не може да се води ефикасна борба. От тази гледна точка знанията за качеството на изходните материали и методите на компостиране решават и въпроса с опазването на компоста от болести и неприятели,още преди внасянето му в гъбарника.

Болести в гъбарника през беритбения период.

По време на плододаването също могат да се появят някои плесенни заболявания. От тях по-важни и опасни са зелените плесени и червилната плесен. Те се развиват на повърхността на покривния материал. Някои от тях се появяват върху гъбите, а други върху пънчета, загинали завръзи или други остатъци и примеси. Със зелените плесени може да се води борба чрез напръскване между две вълни на плододаването с беномилов препарат от 2,8 г на кв.м или със спортаг – 2 г на кв.м.

Най-опасни за този период са, бактериалните заболявания. В последните години големи поражения нанася бялото (микогенно) гниене.  При него се получава деформиране на гъбите и затова гъбопроизводителите ги наричат още „мутанти“ или „тумори“. При тази болест най-сигурна е превантивната борба, чрез обща хигиена и правилна дезинфекция на покривния материал и гъбарника. След тяхната поява в гъбарника практически не може да се води борба.

Меко (дактилийно) гниене

Това заболяване също е широко разпространено. При него се появяват закръглени петна от сива пухкава плесен върху покривката в гъбите. По-късно петната порозовяват. Борбата е същата, както и при микогенното гниене. Поражения нанася и сивото (вертицилийно) гниене, но при него деформираните гъби са сухи и кожести. При неправилна поливка, върху гугличките на гъбите могат да се появят ръждиви петна. Борбата се извежда, чрез предпазно, поне веднъж в седмицата, поливане с хлорна вода.

Много често през беритбения период може да се наблюдават аномалии по плодните тела. Те са резултат главно на физиологическите изменения и настъпват при неправилен температурен, въздушен или воден режим.

Като цяло борбата с болестите през беритбения период е трудна и слабо резултатна. Основният способ си остава превантивната борба. Абсолютно задължително е поддържането на повсеместна и стриктна хигиена в, и около гъбарника. Преди зареждане с компост е необходимо гъбарникът обилно да се измие: под, стени, таван, стелажи. Във водата трябва да се разтворят дезинфектанти: белина, хлорна вар и др. След това гъбарникът трябва де се обгази с фумиганти: „формастер“, „бладафум“, формалин плюс калиев перманганат и др.

Много важно е покривният материал също да се обеззарази. На един куб. м покривка трябва да се изпръска с малко вода по 2,5 л формалин (технически). След това покривният материал се обвива с найлон, за да се повиши температурата над 15 градуса и да започне изпаряване на препарата. Така престоява поне две денонощия, след което се отвива и проветрява. След полагане върху торбите с компост се прави втора дезинфекция на покривката чрез лека поливка с разтвор във водата на бенлейтови препарати – 2,8 г на кв. м покривка или със спортак по 2 г/кв. м. По време на плододаването използването на химически средства не е желателно и трябва да се прави само при крайна необходимост, много внимателно и прецизно.

Сп. Практично земеделие е домакинство 9/2003