Станислава Цекова, Лили Жекова и Силвия Радойска сасъстезателки за ФК „НСА“ и на Националният отбор пофутбол – жени. За момента ФК „НСА“ е безкомпромисниятшампион по футбол за жени в България. Тази годинавъзпитаничките на Емил Атанасов ще играят вШампионска лига срещу отбори от Норвегия,Финландия и Грузия. С националките ни разговаряГергана Гунчева. Разбира се темата е футбол и… мъже.
-От колко време се занимавате с женски футбол? Станислава Цекова: От 2001г. започнах да се занимавам с този спорт. Силвия Радойска: От 2003 г. се занимавам с футбол, пет години вече. Лили Жекова: От 2005г. се занимавам с женски футбол.
– Кой на каква позиция играе? Ст.: Централен защитник. С.: Плеймейкър. Л.: Крило.
– Имате ли любими футболисти? Ст.: Не, нямам. С.: Стоичков и Меси. Л: Стоичков. И Бербатов е хубав, но не е Камата.
– А от жените, имате ли си любимки? Ст.: Има една бразилка на име Марта, изключителна футболистка. С.: И аз харесвам много Марта. Л: Аз харесвам всички от нашия отбор (смее се). Уча се честно казано от Петракиева. Тя е капитан на отбора.
– Кога тренирате? Ст.: Когато не сме на лагер тренираме един път на ден, от понеделник до петък. Обикновено в събота и неделя имаме мачове. Когато сме на лагер тренираме двуразово. Сутрин имаме общо-физическа подготовка, а след обяд работим повече с топка.
– Треньорът вид мъж ли е или жена? Ст.: Мъж. Емил Атанасов.
– А съдиите на женския футбол от какъв пол са? Ст.: Свирят и мъже, и жени. При нас всичко е като в мъжкия футбол с изключение, че сме жени.
– Вярно ли е, че голяма част от футболистките в чужбина използват забранени медикаменти? Ст.: Да, за да бъдеш в такава физическа форма и да тичаш 90 минути без да спираш по терена. Вчера гледах мач между жени, 120 минути, с продължения, те тичаха все едно е десета минута от мача. Това определено не е плод само на тренировки.
– В България могат ли финансово да си позволят да ви стимулират с такива препарати? Ст.: Не, нито едно момиче от отбора не е взимало допинг.
– Кой е най-големият турнир, на който сте участвали? Ст.: Шампионска лига за жени. Участвали сме и на квалификации за Европейско първенство, но за съжаление не успяхме да се класираме.
– Кои са най-добрите във вашия спорт? Ст.: Германия, Бразилия, Скандинавските страни най-вече.
– На Европейското първенство по футбол за мъже на кой отбор симпатизирахте? Ст.:Аз бях за Германия. С.: Испания. Л: Аз пък за Холандия.
-Добре подготвени ли са футболистите, които играят в българското първенство? Ст.: Не мисля, че са на нужното ниво. Може би отделни единици има, но като цяло не мисля, че са добре подготвени.
– Всеобщото мнение е, че са несериозни по отношение на футбола, не тренират достатъчно и прекарват по голямата част от времето си в нощните клубове. Ст.: Моето мнение е същото. С.: И аз така мисля.
– „Левски“ или „ЦСКА“? Ст.: ЦСКА С.:И аз. Л.:Само ЦСКА. Ст.: Треньорът ни е от Левски.
– След като треньорът ви е от „Левски“, не се ли разбирате по трудно? Л: Много обичаме да се шегуваме на тази тема. Спорим често кои са по-добрите. Последният път, когато ЦСКА победи, треньорът ни беше сърдит два дни. Той приема тази битка на сериозно. А пък и ние го дразним лекичко. Тогава отидохме на тренировка с фланелки на ЦСКА (смеят се).
– След като всички сте от червения отбор, какво мислите за кризата в клуба? Ст. : Много ни е болно и се надяваме хората, които са виновни за положението на ЦСКА в момента, да бъдат наказани. Без значение дали това ще бъде Александър Томов или и други, които са откраднали от любимия ни клуб.
– Мислите ли, че хората възприемат странно това, с което се занимавате? Ст.: В началото ни възприемат много странно. После, като ги поканим на стадиона идват и виждат за какво става въпрос. Повечето мъже се опитват да подценяват нашите способности. Аз такива много ги обичам. Накрая така излиза, че си тръгват засрамени от игрището. Л.: Зет ми гледа последният мач от първенството. Той е бивш футболист. Беше доста скептично настроен в началото, но след края на двубоя каза, че не е очаквал да сме толкова добре подредени тактически, толкова подготвени и физически и технически. Така че като ни видят си променят мнението.
– Имате ли желание да направите мач срещу мъжки професионален отбор? С.: Да, да на мен много ми се иска. Дразни ме това, че ни подценяват и ни мислят за меки и боси във футбола. Ст.: Играли сме такива мачове, но не срещу професионални отбори. Само демонстративни мачове. Но срещу истински професионалисти нямаме никакви шансове. Все пак физиката ни е съвсем различна. С.: Трябва да са някакви много, много не подготвени. И надали ще ги бием, по-скоро ще ги затрудним. Все пак мъжете са си мъже. Л: Може в тактиката и техниката да сме на едно ниво, но във физиката е абсурдно.
– Защо според вас във всички класации за най-желани мъже, първите места са заети от футболисти като Бербатов, Божинов, Георгиев и т.н.? Ст.: Те действително изглеждат добре. С.: Според мен момичетата в днешно време се интересуват от материалната част. А добрите футболисти имат финансови възможности.
– Ходите ли по-елегантно облечени? Носите ли рокли и обувки на токчета? Ст.:Аз ходя облечена така, че да ми е удобно. Защото когато се чувствам добре, вероятно изглеждам добре. С.:Ходя спортно-елегантно облечена. Л: Предпочитам по спортните дрехи.
– Имате ли си изцяло женски дни, в които по цял ден седите в салоните за красота и пиете кафе с приятелки? Ст.: По-скоро второто. С.: При мен е същото. Не обичам да се застоявам в салоните за красота. Л.: Да, вечер на среща с приятелки и бира е идеално.
– Псувате ли? Ст.: На терена се случва често, но извън него се въздържам. С.: Аз лично по време на мач много се изпускам. Л.: Аз също съм малко нервничка.
– Боли ли ви много като падате по време на игра? Ст.: Повече боли като те ритнат.
– А плюете ли на тревата докато играете? Л.: Отделяш слюнка и това ти пречи, така че е нормално да се изплюеш. С.: Аз пък не плюя.
– Кой е най-важният играч в отбора? С.: Публиката много ни повдига духа. Особено, когато в нея има някой важен за теб човек си като супермен на терена. Ст.: Няма най-важен играч. Всички трябва да са си на мястото, за да има добър резултат.
– Карате ли се помежду си заради грешките, които допускате на терена? Ст.: Типично по женски се караме, но е за много малко. В България никой не ни вкарва голове, така че и не се караме често.
-Казахте, че у нас никой не ви вкарва голове. Толкова ли е слаба конкуренцията? Ст.: Да, като няма конкуренция и нашето ниво пада, защото няма с кого да се съревноваваме.
– Колко клуба има в България? Ст.: Десет.
-Ще продадат ли Бербатов в Манчестър Юнайтед? Ст.: Всички много се надяваме. Той го заслужава, а и Манчестър Юнайтед ни е любимия отбор. С.: Да, стискаме му палци.
– Милан купиха Роналдиньо . Как ще се отрази това на клуба? Л.: Роналдиньо си е Роналдиньо. Много е атрактивен за публиката. Ст.: Малко повече е Копа Кабана (смеят се). Добър футболист е. Л.: В италианското първенство ще му е доста трудно. Там футболът е малко по-твърд и затворен, отколкото в испанското и нищо чудно звездата му да залезе.
– Кой е най-добрият български футболист, който играе в чужбина? Ст.: Всички сме единодушни. Един единствен е и това е Бербатов. Само той е истински добър.
– Какво ви предстои оттук нататък? Ст.: Началото на септември месец участваме в турнира на УЕФА „Шампионска лига“. В една група сме с шампионите на Норвегия, Финландия и Грузия.
„Ние искаме да благодарим на човека,които се грижи за женския футбол в България и прави всичко за нас и НСА „Васил Левски“ проф. Лъчезар Димитров. Той е човекът благодарение, на когото има изобщо такъв футбол у нас. Благодарение на него и спонсорите, които намира ние имаме възможност да участваме в Шампионска лига. Също така искаме да благодарим на треньорът ни Емил Атанасов, които е треньор и на всички гарнитури на националните ни отбори жени и девойки. На д-р Здравко Стефанов, които винаги откликва,когато имаме нужда от помощ. БЛАГОДАРИМ ВИ!!!“
Източник:Спортни Снимка:БФС Взел интервюто:Гергана Гунчева
