June 10, 2010
Ето този цитат @dnevnik дразни:
Системата за приемане на заявления за новите документи се срина централно, съобщиха за “Дневник” граждани. От пресцентъра на МВР първоначално отрекоха, но след това съобщиха, че има технически проблем в локалната мрежа на главния компютърен център на МВР
При тази цена, която е платена, системата трябва да работи винаги, дори при челен удар на самолет в мазата на 6-и септември, където вероятно баят на няколко сървъра да не угаснат. Компютърната наука е доста напред в материала и системи без single point of failure съществуват от много години.
Как се прави
Данните трябва да бъдат разпределени върху повече от един компютърен център и да се съхраняват по такъв начин, че да са фуражко-устойчиви.
Изграждането на разпределена база данни в 28 окръжни града с по 3 DB сървъра в момента е лесна задача. С почти всяка документна или колонна NoSQL база данни може да се постигне, без особени усилия. Може и да се постигне с RDBMS, дори с open source RDBMS, но това не им е точно силата.
Разпределянето върху толкова много сървъри не означава непременно висока цена на хардуера. Могат да се използват евтини отделни сървъри, защото не е нужно всяка отделна машина да е надеждна – т.е. дори не е нужен RAID.
Задачата
Трябва да се съхранят по 1 снимка, 10 векторизирани пръстови отпечатъка и малко текст за всеки човек в България. Това прави не повече от 2 MB на документ.
За 20 милиона души (нека проектираме в някаква перспектива), прави 40TB. Ако имаме 84 DB сървъра с по 4TB използваемо дисково пространство (2 диска по 2TB, без RAID), разполагаме с 336 TB, така че данните ще ги има поне на 8 места едновременно, когато се наближи лимита от 20 милиона души (20+ места на първата година употреба), а добавянето на нови 84 DB сървъра ще струва примерно 100K $ и голяма сметка за ток.
Не е нужно да се програмира, за да се постигне разпределянето на системата по този начин. Това е начинът, по който работят практически всички чудовищни услуги, които ползвате, като Facebook, Google и т.н.
Моята прогноза
Боя се, че тая система ще се превърне в най-голямата софтуерна издънка в съвременна България. В университетите ще спре да се говори за “сайта за детските градини” и ще започне да се говори за “системата с личните карти”.
Публикувано в: Грешки 25 коментара
RSS 2.0
Ако постът ви харесва, цъкнете на сърцето:
Коментари
