БЛОГ-СТРАНИЦА НА WWW.POZNANIE-BG.COM

/ Автор : Недялко Йорданов /“ Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:
-Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинкиТогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си, като в кибритена кутийка.Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
-“ Не искам да си отиваш! „Усмихни се…
Какво, че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне.
И влаковете се завръщат, нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри ?
Има очи, които виждат през високите планини.
Има мисли, които летят над безкрайните равнини.
Има хора, които никога не се разделят.Усмихни се!..
Има хора, които никога не се разделят..“