Орфей се отправил към най-мрачната част на планината, където дори дивите зверове не смеели да пристъпват.Младият цар наближил две високи скали, които изглеждали като вкаменени от векове великани. В основата им зеела огромна черна пещера. В нея се спускала пенеста планинска река. От пещерата се чувало страшно клокотене, сякаш гигантското гърло, което изпивало реката, искало още и още.Това бил входът към Подземното царство.Певецът влязъл смело във влажния полумрак. Златната лира му светела по-ярко от факла и осветявала пътя, който се виел надолу покрай реката. Скоро течението се успокоило, вълните и водовъртежите стихнали. Орфей вече вървял покрай тинест бряг, гъсто обрасъл с камъш. Над водата се стелели мъгли, които се извивали и шепнели като живи.Орфей спрял на брега и докоснал струните на лирата. За първи път в бездънния мрак се разнесли звуци, чисти и силни като слънчеви лъчи.От смълчаните мъгли се показала ладия, карана от самотен лодкар. Той прекарвал през реката душите на мъртвите. Наметалото му било покрито със синкав мъх.Лодкарят изслушал безмълвно тъжната песен, а когато стихнал последният звук, прекарал Орфей през реката.Певецът се изправил пред господаря на Подземното царство. Хадес седял на своя висок каменен трон.- Никога човек не е идвал жив при мен – казал бавно той. – Изкуството ти, Орфей, трябва да е много голямо, щом лодкарят те е прекарал през реката. За какво си дошъл?- Искам да отведа жена си Евридика обратно в горния свят – отговорил Орфей. – Без нея не мога да живея.Хадес мълчал дълго, много дълго. Той нямало за къде да бърза. Накрая казал:- Посвири ни на лирата си, Орфей! Ние в царството на душите нямаме много развлечения.Орфей вдигнал лирата и засвирил за любовта си към Евридика.Из „Легенди за Орфей”Текстът е подходящ за:1. Подробен преразказ2. Преразказ от името на Орфей
