Хортензия

5
Добави коментар
maritime
maritime

Цветът на хортензията лесно се променя Хортензията цъфти в най-различни нюанси на розово, синьо и бяло. У нас може да се отглежда и на открито, и като стайно растение в саксия. Ако искате да промените цвета на розовата хортензия в лилав, трябва да я подхраните с 0,3% воден разтвор на алуминиев сулфат, който променя киселинността на почвата. За да се задържи цветът през цялото лято обаче, трябва да поливате през 10-14 дни с този

 

При белите хортензии алуминиевият сулфат не помага. Ако листата на хортензията придобият виолетов оттенък, това означава недостиг на фосфор. В случай че краищата на листата започнат да изсъхват, тогава на растението не му достига калий. Друга причина може да бъде и високата концентрация на минерални подобрители. Ако цветовете нямат наситен цвят, направете подхранване с торове, които съдържат фосфор и калий.

 

 

6
Добави коментар
maritime
maritime

Катерлив храст, прикрепващ се за подпората с помощта на адвентивни коренчета. Дължината на стеблата може да достигне 2,5 – 6 м. Листата са яйцевидни до закръглени, дълги до 10 см, по перваза назъбени, тъмнозелени и блестящи, разположени на дълги до 8 см дръжки. Цветовете са събрани в широки до 15 – 25 см, щитовидни метлици, които са стерилни по края на съцветието. Цъфтежът е през юли до късна есен. Естествено се среща  в Япония, Китай и Южен Сахалин. Бързорастящ, студоустойчив и взискателен към почвените условия вид. Понася полусянка. У нас се използва рядко, главно за вертикално озеленяване (стени, беседки, портали) и като почвопокривен вид с възможности за култивиране из цялата страна. Хортензиите са листопадни, изправени или увивни храсти със срещуположно разположени листа. Голяма част от видовете са красиви декоративни растения, особено формите и сортовете само със стерилни цветове. Избягват варовитите почви. Перспективни за нашата страна са по – студоустойчивите видове: метличестата, катерливата и дървовидна хортензия, а по – слабо устойчевите често се отглеждат като саксийни растения или специално защитени през зимата, когато са на открито.

Метличестата хортензия – изправен храст с височина  до 2 -3 м, или дръвче. Образува гъста закръглена корона. Листата са елептични до яйцевидни, назъбени по прваза и със заострен връх. Цветовете са събрани в широки пирамидални метлици с дължина 15 – 25 см. Те са бели, а в периода на прецъфтяване – леко розови. Цъфтежът е продължителен  от края на юли началото на август до началото на октомври. Метличестата хортензия произхожда от Китай и Япония. Тя е студоустойчева, взискателна към почвените условия и бързорастяща. Едролистна хортензия – изправен храст, който в родината си ( Япония, Китай ) достига височина до 3 – 4 м, а у нас до 1 м. Листата са елиптични или широкояйцевидни, дълги до 15 см, назъбени по перваза, почти голи. Цветовете са събрани в плоски, широки до 20 см щитовидни  метлици. Стерилните цветове (по периферията на съцветието) са бели или синкави, а фертилните – бели. При декоративните форми и сортове, които при този вид са доста на брой, съцветията често са кълбовидни, съставени само от стерилни цветове с розова, синкава или бяла багра. Едролистната хортензия изисква богати и влажни почви. Тя е чувствителна на ниските зимни температури и затова, отглеждана на открито, изисква защита през зимата. Най – добре расте на полусенчести места без варовито вещество в синкаво, почвата трябва  да е кисела. Дървовидна хортензия  – изправен храст с височина 1 – 2 м. Листата са широкояйцевидни до овални, дълги 6 – 20 см, назъбени, с дълги дръжки. Цветовете са бели, събрани в широки щитовидни съцветия ( до 12,5 см ). Цъфти през юли до септември. Дървовидната хортензия произхожда от източните части на Северна Америка. Сравнително добре понася варовика в почвата и въздушната сухост. Студоустойчев вид.