COOLтурно 09.09.2010
Баща и синове
Здравко Григоров
С цвете в джоба
Flower in the Pocket
Малайзия, 2007, 97 мин.
Режисьор: Лиу Сен Тат
В ролите: Джеймс Лий, Уон Зи Джиан, Лим Мин Уей, Амира Насуха
Киното на Малайзия е в непрекъснат възход през последните няколко години. Новата вълна режисьори се надпреварват да печелят престижни награди по световните кинофоруми, имената им започват да звучат все по-познато – Джеймс Лий, Лиу Сен Тат, Тан Чуй Муй – едно поколение родено през 70-те, което изведе националната кинематография редом до китайската и японската, доскоро еднолични лидери сред киното на Далечния Изток.
„С цвете в джоба” е дебют за режисьора Лиу Сен Тат, който засяга до болка експлоатираната в киното тема за отношенията между баща и синове. Но с клишетата дотук. Огромен плюс за сценария на филма е свежата комедийна нишка, която изцяло го спасява от поучителните сълзливи драми, които нищят проблемите в семейството. Две неустоимо симпатични хлапета си търсят някой, който да ги обича и някой, който те да обичат. Баща им е работохолик, който не може да преживее липсата на любимата си жена и е отдаден изцяло на бизнеса си – производство на пластмасови манекени, в чийто образ той се опитва да пресъздаде съпругата си.
В ролята на бащата е един от водещите творци на новата вълна Джеймс Лий – мълчалив, намръщен и вглъбен в себе си, живеещ ден за ден. В пълен контраст на този образ са двете хлапета – Уон Зи Джиан и Лим Мин Уей, и двамата дебютанти, които по-скоро играят самите себе си, отколкото да следват сценария. Момчетата през цялото време се забъркват в ситуации, които предизвикват цялата гама от чувства, които един зрител може да преживее – смях през сълзи, докато гледаш как по-малкият вади тетрадките си от чантата, която е омазана с лайната на кучето, което той е решил да скрие и сърцато съчувствие, гледайки как по-големият брат успокоява по-малкия, когато същото това палаво куче изчезва.
Безкрайно човешки, „С цвете в джоба” е от онези филми, които с усмивка ти поднасят сериозен проблем, без да те натоварва максимално със сиви краски и разтърсващи драматични ситуации, просто те кара да се замислиш – има ли смисъл да се отричаш от собствения си живот, не е ли по-добре да споделиш мъката си с близките, възможно ли е едно хлапе да те накара да промениш светогледа си…
Колкото до заглавието на филма, то идва от стара малайзийска традиция, според която по време на празниците децата пъхат цветя в джобовете си, тези, които имат майка, взимат червено цвете, а тези, които нямат майки – бяло.
Още кино:
Сатори в утрото на есента
Късо съединение на половин цена
Надежда за хубав филм
Черно-бялата панделка на Ханеке
Жестоката действителност – кръв, татуси и групировки
