няколко минутки релакс. . . . :: Той беше въплъщение на американската мечта

Франсис Скот Фицджералд
Франсис Скот Фицджералд е роден на 24 септември 1896 година в Сейнт Пол. Неговата майка, Мери Маккилън, произхожда от порядъчно католическо семейство, а баща му, Едуард Фицджералд успява, благодарение на упорития си труд, да израсне от дребен продавач в могъщ търговец. Наследството на дядо Маккилън позволява на родителите да обучават децата си в частни училища. Майката на Скот от рано внушава на сина си мисълта за неговата изключителност. И не напразно – първите му литературни опити веднага са публикувани в училищното списание. След преместването си в училище „Нюман”(обител за 60 деца от състоятелни американски семейства) Фицджералд с огромна страст започва да съчинява песни и пиеси за драматичния кръжок. В университета „Принстън” Скот продължава да усвоява почти всички литературните жанрове (в ущърб на учебните занятия), а негова пиеса спечелва първо място в конкурс и е публикувана в хумористичното списание „Триъгълник”.
Започва Първата световна война, много американски младежи изпадат в еуфория от милитаристки романтизъм . Фицджералд не прави изключение – той спешно полага изпит за звание лейтенант в пехотата, но по волята на съдбата неговата рота не участва във военни действия.
По време на армейската си служба той се среща със Зелда Сейър, която става неговото най-голяма щастие, но и най-голямата мъка в живота му. Екзалтирана, остроумна, смела до безразсъдност, с неукротима жажда за живот, винаги обкръжена от поклонници, тя веднага завладява сърцето му и отговаря с взаимност, но му отказва брак, тъй като не е вдъхновена от скромния вариант на съществование. По това време в житейския актив на Фицджералд се намира само ръкописът на романа „Романтичният егоист” и 120 отказа от издатели.
Раздялата със Зелда е последвана от две седмици пиянство, а след това завръщане в дома на родителите. За три месеца “затворничество” в трескав режим на работа той прекроява „Егоиста” и създава от неговите останки „Отсам рая”. Романът веднага се отпечатва, а малко след това Зелда и Скот се оженват.
Поколението на Фицджералд се хвърля в „карнавалните танци” на 20-те години (периода на американския бум), а писателят става негов символ. Това е времето на екзалтация, допинг и психози. Фицджералд го кръщава „век на джаза”. Следват години на развлечения, скъпи костюми от „Братя Брукс”, нощни купони, много алкохол, младежки безумства, постоянен вдъхновител и участник на които е била самата Зелда.
След две години излиза романът „Красиви и прокълнати” (1922). Но егоистичните идеали на младото поколение, възпети от Фицджералд и донесли му много пари, тук вече са подложени на съмнение. В същата година са появяват първите щрихи на романа „Великият Гетсби” довършен през 1925 година.
Съдбата среща в Париж Фицджерал с Хемингуей, който произнася доста язвителни думи по отношения на начина на живот на безброй многото “фицджералдовци”, но признава достойнствата на “Великият Гетсби”, определяйки книгата като „великолепна”.
След този период Фицжералд попада в плен на алкохолизма, а честолюбивата Зелда започва да се отнася с болезнена ревност към неговата слава. Фицджералд е принуден да я настини в клиника за душевно болни с диагноза „шизофрения”. След много години той без да иска казва пред дъщеря си: ” Мразя жените, възпитани да безделничат”. „Мразя” се отнася, разбира се, не за Зелда, а за самия принцип на възпитанието.
За американската литература Скот Фицджералд е първооткривател на лиричната проза. ”Аз трябва да започна от емоцията, която ми е най-близка”, признава той. Това е особено забележимо в неговите разкази. Скот пише новели и разкази или по вдъхновение, или поради потребност от пари. Сред тях има истински шедьоври. Неговата семейна драма (Зелда не излиза от клиниката, а единствената му дъщеря е в затворен пансион) също е отразена в прекрасни произведения.
До края на дните си Фицджералд се бори с болестта си – сътрудничи на Холивуд като киносценарист, но неговият оригинален талант се вписва лошо във „фабриката за мечти”.
В навечерието на своята 40 годишнина писателят е посетен от кореспондент на „Ню Йорк Поуст”, който не го намира в най-добрата му форма. В юбилейната статия Фицджерал е наречен „писател-пророк на следвоенните неврастеници”. Той се опитва да се самоубие, но Бог го спасява от този грях.
Умира след втори инфаркт на 21 декември 1940 година. На масата остава недописаният роман „Последният магнат”.

“Той беше въплъщение на американската мечта – младост, красота, пари, ранен успех – и вярваше в тези атрибути така страстно, че ги надари с определено величие”, пише за Фицджералд неговият съвременник Андрю Тернбул.

Библиография

Романи

Сборник с разкази

Разкази

Bernice Bobs Her Hair (Short Story, 1920) Head and Shoulders (Short Story, 1920)
The Ice Palace (Short Story, 1920)
May Day (Novelette, 1920)
The Offshore Pirate (Short Story, 1920)
The Four Fists (Short Story, 1920)
The Curious Case of Benjamin Button (Short Story, 1921)
The Diamond as Big as the Ritz (Novella, 1922)
Winter Dreams (Short Story, 1922)
Dice, Brassknuckles & Guitar (Short Story, 1923)
The Rich Boy (Short Story, 1926)
The Freshest Boy (Short Story, 1928)
Magnetism (Short Story 1928)
A New Leaf (Short Story, 1931)
Babylon Revisited (Short story, 1931)
Crazy Sunday (Short Story, 1932)
The Fiend (Short Story, 1935)
The Bridal Party (Short Story)
The Baby Party (Short Story)
The Lost Decade (Short Story, 1938)
He Thinks He’s Wonderful (Short Story, 1928)