Една наистина лесна и вкусна рецепта за неделен сладкиш. Единственото по-специално в нея ми се стори яйченият крем и то само защото за първи път приготвях такъв. Всъщност и кремът се оказа много лесен. Трудната част дойде след като тортата беше готова и украсена, но трябваше да изчакам крема да изстине и да стегне, а кухнята вече ухаеше на ванилия….
Необходимите продукти:
1/2 опаковка бишкоти2 пакетчета „Нес-кафе 3 в 1”кокосови стърготини100 гр. орехи (натрошени)диня (за декорацията) За яйчения крем 4 жълтъка5-6- с.л захар2 пакетчета ванилия2 ч.ч прясно мляко2/3 ч.ч. сметана2 с.л. брашно При приготвянето на този десерт най-важна е предварителната подготовка на продуктите, така че всичко да е под ръка, когато кремът е готов и трябва да почнат да се редят бишкотите, защото кремът бързо изстива, а тортата трябва да се приготви докато е още горещ и лесен за разстилане. Много по-лесно е, ако има и втори чифт услужливи ръце наоколо. 😉
За да няма изненади, преди да започна да правя крема разтворих двете нес-кафета „Три в едно” в дълбока купа. В нея после щях да топя бишкотите, така че си избрах по-широчка. За истинските ценители, които имат еспресо машина, могат да използва и истинско еспресо. Тортата ще стане далеч по-ароматна.
За крема: Указанията на Христина бяха – смесваш всички продукти и бъркаш на слаб огън, докато се сгъсти. Речено сторено. Смесих всичките съставки и ги разбих добре с телената бъркалка. После сложих сместа на слаб огън в дълбокия тефлонов тиган и започнаха да бъркам с дървена лъжица. Отне ми около 5-6 минути непрекъснато бъркане, докато кремът се сгъсти. Оказа се, че не е кой знае каква философия. Е, 35-те градуса жега не ми бяха особено в помощ, но оцелях.
Прецених, че понеже бишкотите са продълговати, ще е по-добре да използвам правоъгълна тава за тортата – иначе щеше да се наложи да запълвам много дупки покрай ръба на кръглата.
Щом веднъж кремът стана готов, започна голямото бързане. Започнах с един слой крем на дъното на тавата. Върху него наредих един ред бишкоти, всеки от които предварително натопих в нес-кафето. Открих, че топенето трябва да става бързо и за секунда – две, иначе бишкотите се разпадат. Върху напоените с кафе бишкоти сложих плътен слой крем и поръсих с орехи. Отново последва процедурата с топенето на бишкотите в нес-кафето и реденето им върху крема. Този път бишкотите наредих перпендикулярно на предишния ред. Отново последва крем и орехи, после отново бишкоти и така докато се стигна до ръба на тавата. Отгоре щедро излях останалия крем, поразтръсках тавата да се слегне и да се разпредели равномерно. Украсих готовата торта с кокосовите стърготини (хубаво е да не са от белите, а някакви цветни – в моя случай бяха зелени) и начупените орехи и… тук идва най-трудния момент от готвенето!!! – оставих я в хладилника да изстине за няколко часа. Не, че не може веднага да се започне с лъжицата…, просто като изстине и стегне крема е по-лесно рязането на парчета. В този ред на мисли, може би е добре тортата да си я направите в събота вечерта, за да е готова за неделята, или неделя сутринта, за да си подсладите мързеливия неделен следобяд.
Принципно, динените топчета ги сложих само за украса, защото добре се съчетаваха със зеленото на кокосовите стърготини и жълтото на яйчения крем. Човек винаги може да си изимпровизира нещо с плодовете, с които разполага в наличност – ние имахме диня.
Случаите, когато човек наистина се гордее със себе си, не са кой знае колко, затова трябва да се ценят. Когато опитах бишкотената торта с яйчен крем, се почувствах много, ама наистина много горд от себе си ….. :)))
