Клаудия Кардинале е родена на 15 април 1938 г. в Тунис. Като малка мечтае да играе баскетбол и да стане учителка. Първото й желание се сбъдва – влиза в националния отбор на Тунис, но за осъществяването на второто й „попречва“ победата в конкурса за красота „Мис Тунис“ и последвалото пътуване до Венеция за провеждащия се там кинофестивал. Днес този спомен я кара да се усмихва, защото по онова време говорела лошо италиански. Родителите ù, които са сицилианци, ù дават френско образование, поради което се възприема повече като франко-тунизийка, отколкото като италианка.
Във Венеция ослепително красивата Клаудия привлича погледите на италианските киноиндустриалци и по специално на Франко Кристалди, който се превръща в неин ментор и бъдещ спътник в живота.
След двумесечно обучение в прочутото филмово училище „Centro Sperimentale” в Рим, Кардинале подписва 7-годишен договор с компанията „Vides”.
ПОЯВЯВА СЕ НА ЕКРАНА
едва 14-годишна в документален филм на французина Рене Вотие, представен с успех на фестивала в Западен Берлин. И макар че едрият план с нейното прекрасно лице се мярка само за няколко секунди, е забелязана от специалистите.
Предлагат й да участва в представяне на младежка мода, след което публикуват портрета й върху корицата на едно от популярните по онова време списания. Тогава именно я вижда прочутият актьор Омар Шариф, който я препоръчва на френския режисьор Жак Баратие да я снима в историческия филм „Гоха“, в който египетската звезда изпълнява главната роля.
Почти веднага след това Клаудия Кардинале се снима и в „Обичайните заподозрени“ (1958) на Марио Моничели, партнирайки на Марчело Мастрояни и Виторио Гасман.
През 1960 г. играе отново с Мастрояни в „Хубавецът Антонио“ (1960) на Мауро Болонини и в малка, но важна за кариерата й роля от филма на Лукино Висконти „Роко и неговите братя”, в който блестят Ален Делон, Ренато Салватори, Ани Жирардо и др.
УЧАСТВА В ШЕДЬОВРИТЕ НА ВИСКОНТИ И ФЕЛИНИ
През 1963 година се снима паралелно в „Гепардът“ и „Осем и половина“ – два от най-известните филми на великите италиански режисьори Висконти и Фелини, което я превръща в международна звезда, конкурент на Джина Лолобриджида и София Лорен.
Благодарение на Фелини публиката открива и друго нейно качество – съблазнителният глас. Дотогава той е дублиран, защото италианският език на Клаудия не бил достатъчно добър. Но Фелини харесва именно нейния френски акцент.
Впрочем това допринася за бляскавата й кариера във френското кино, където не се налага да я дублират.
Към Кардинале проявява интерес и Холивуд и още през 1962 г. тя участва в „Розовата пантера” на Блейк Едуардс, партнирайки на Питър Селърс, но отново е дублирана, заради недостатъчното владеене на английския.
Най-ярките й роли в англоезичното кино са в уестърни, като „Професионалистите” (1966) на Ричард Брукс и особено в култовия „Имало едно време на запад” на Серджо Леоне, който въпреки участието на американските звезди Хенри Фонда, Чарлз Бронсън и Джейсън Робърдс, все пак се води за италианска продукция.
„Тази жена е родена за киното“, – казват за нея режисьорите, а социолозите се чудят как да обяснят причините за феноменалната й популярност, породила понятието „клаудизъм“.
РАЗДЕЛЯ СЕ С КРИСТАЛДИ И ЗАЖИВЯВА СЪС СКУИТИЕРИ
Още в средата на 70-те години Клаудия Кардинале се разделя с продуцента Франко Кристалди, на когото отчасти дължи стремителния възход в кариерата си и се обвързва с режисьора Паскуале Скуитиери.
Тя има две деца – син и дъщеря. Раждането на сина й е обвито в мистерия. Знае се само, че бащата е французин, с когото се запознава едва 17-годишна по времето на конкурса за красота. Твърди се, че е забременяла в резултат на изнасилване, което скрива дори от родителите си.
Франко Кристалди научава истината, когато е вече в седмия месец. Клаудия му предлага да скъсат току-що подписания договор с неговата компания, но той я отвежда в Лондон, където през октомври 1958 тя ражда момче, което кръщават Патрик. Италианският продуцент се превръща в надеждна опора в тези трудни години за бъдещата звезда. Познавайки прекрасно законите на шоу бизнеса, той настоява да скрият от общественността раждането на детето. Едва осем години по-късно то научава, че жената която е смятал за своя майка, всъщност е негова баба. Всичко това помрачава отношенията между Клаудия Кардинале и нейния син, които и днес продължават да са обтегнати.
А дъщеря й е от режисьора Паоло Скуитиери, с когото заживява след раздялата си с Кристалди. Снима се в неговите филми „Железният префект“, „Корлеоне“ и др. Любопитното е, че дъщеря им се ражда месец след като и синът й става баща. Така че Клаудия става почти по едно време повторно майка, но и баба.
С Паоло Скуитиери също не живеят дълго заедно, защото актрисата се премества в Париж в края на 80-те години.
ЗАСЛУЖЕНО ПРИЗНАНИЕ И ЗАВРЪЩАНЕ В КИНОТО
През над 50 годишната си кариера Клаудия Кардинале се снима в повече от 100 филма, дело на прочути режисьори от Италия (Висконти, Фелини, Дзефирели, Белокио, Ферери, Кавани и др.), Франция (Ганс, Верньой, Де Брока и др.), Германия (Херцог), САЩ (Едуардс, Хатауей) и дори от бившия Съветски съюз (Михаил Калатозов).
През 1984 г. получава наградата за най-добра женска роля на фестивала във Венеция за изпълнението си в „Кларета” на Паскуале Скуитиери, а девет години по-късно отново във Венеция й връчват почетен „Златен лъв” за цялостно творчество.
През 2002 г. получава почетна „Златна мечка” на Берлинския филмов фестивал.
Клаудия Кардинале е известна със своята ангажираност с каузата на жените по целия свят, за което през 2000 г. е избрана за Посланик на добра воля на ЮНЕСКО.
Напоследък се завръща в киното с филми, като „Le fil“ на тунизиеца Мехди Бен Атиа и „Тераса срещу морето“ на французойката Никол Гарсия. Тази година трябва да излязат още два филма с нейно участие, а други два са в процес на довършване.
Източник: Моята статия за Клаудия Кардинале във в. „ТВ Сага“ от 24.02.2010
