Думата биометрия идва от гръцките думи – живот ( Биос ) и измерване ( Метрон ). В по-широк аспект може да кажем, че биометрията е измерване на характеристиките на тялото и отделни части от него, които съдържат уникални „данни”. Благодарение на развитието на технологиите в последните години, може да кажем, че : „биометрията е автоматизиран метод за разпознаване и идентификация на човек въз основа на неговите физически или поведенчески данни или дадените такива характеристики на тялото”.
Характеристиките на биометрията са физически измерими образци, които се използват за да се разпознае даден „обект”, като това може да помогне и да се впише в обществото като важен метод за разпознаване и индентифициране на хора.
Биометричната система е автоматизирана система, която може да регистрира отделни биометрични образци, да извлича от тях биометрични данни, да ги сравнява с други такива и да ни съобщи накрая дали процесът за индетификация е успешен или не.
Въпреки че, самата технология е наистина нова, от древни времена различните народи са използвали биометрични данни за разпознаване и идентификация. Във Вавилон, Китай, Япония, Асирия и т.н. са използвани пръстови отпечатъци при правенето на търговски сделки, брак и други договори.
Първият опит за биометрична сравнително нова система за индетификация е създадена от Едуард. Р. Хенри и Франсис Гилтон и включва метод за индетификация на пръстов отпечатък, а самият метод се нарича – „дактилоскопия”. Интересното е, че тя е въведена първо в Индия през 1876 и след това в Англия през 1901, а след няколко години е интегрирана успешно във почти всички страни по света.
В днешното общество – биометричните данни и биометрията като цяло намира широко предназначение във всяка една сфера, като най-добре се вписва в индентификацията и в сигурноста.
