Лаватера

Lavatera

Лаватерите са изключително устойчиви, така че можете да си позволите да ги посадите на вилното си място – издържат на суша и ще дочакат до следващото ви посещение. Това е едно от най-високите градински растения – достига 90-100 см. Цъфти с бели, розови и лилави съцветия.

Грижи –  сее се направо в почвата на избраното място през ранна пролет. Но можете да направите разсад, ако искате по-ранен цъфтеж. Ако направите и двете, ще удължите периода на цъфтене. Израства два месеца след засяване.  Посадете лаватерата на място, максимално огрявано от слънчева светлина. Растението не е много високо, така че можете да го садите, например пред гергини.  Поливайте веднъж седмично и това е напълно достатъчно. И все пак преценете мястото и почвата. Понякога при недостатъчна влага цветовете прецъфтяват за по-кратко време.  Цъфти до късна есен, ако навреме отстранявате прецъфтелите съцветия.

Съвет – семената се развиват прекрасно дори ако лятото е прохладно, така че лесно можете да съберете за следващата година.

(Lavatera) Народно название. Това растение е открито и описано за първи път от Карл Линей, той го нарича в чест на братята Лаватер, известни лекари и естествоизпитатели от Цюрих. Описание. Родът наброява около 25 вида, разпространени в Южна и Средна Европа, Азия, Северна Америка и Австралия. Лаватерата е едногодишно и многогодишно тревисто растение, а понякога и храст. В зависимост от сортовете достига височина до 200 см. Листата са тъмнозелени, назъбени по краищата, с власинки и са разположени на гъсто по стъблото. Цветовете са розови, пурпурни или жълти, събрани в гроздовидни съцветия в края на стъблото. Най- често оглеждани са тримесечната лаватера и тюрингската, наречена още кучешка роза.

Условия на отглеждане. Лаватерата е светлолюбиво цвете, вирее на слънце или лека сянка, издържа на ниски температури и засушаване. Почвата, в която се отглежда, трябва да е плодородна и пропусклива, тори се само при много слаби почви, и то веднъж месечно. Растението се полива редовно и обилно, но трябва да се внимава, защото прекомерната влага може да го убие. Стъблата на високите сортове образуват издънки, които трябва да се отрязват, за да не се забавя растежът на цветето. Размножаване. Лаватерата се размножава само чрез семена, които се засяват през есента или напролет на , определеното за цъфтене място. При температура над 15 градуса семената покълват. За високите сортове трябва да се предвиди място между семената поне 25 см. Партньори. Прекрасна гледка е съчетанието на лаватерата със синьо-лилавите салвия и делфиниум, често срещана композиция е с ароматния тютюн, ириси и рози.

Лаватерата принадлежи към семейството на ружите. Познати са около 25 вида лаватери. Създадени са много сортове, различни по височина и окраска. Някои от тях са едногодишни, а други са многогодишни тревисти растения. Най-популярни са тримесечната лаватера и тюрингската, която е позната под малко странното име кучешка роза. Тънкости при отглеждането Лаватерите са едни от най-непретенциозните градински растения. Не случайно те се засаждат във вилните  места, където поливането е по-рядко. Въпреки това цветето цъфти обилно и без редовно напояване. Единственото изискване на лаватерите е яркото слънце. На сянка издребняват и цъфтят по- слабо. Към почвата не са взискателни, но е добре да е рохкава и по-бедна. Когато са посадени в добре наторена почва, израстват силно на височина, а цъфтенето не е така богато. Вярно е, че засушаването не притеснява особено тези растения, но при продължителна липса на валежи поливането е добре дошло. Високите сортове трябва да се привързват към колове за устойчивост. Редовно трябва да се премахват прецъфтелите цветове, за да се образуват нови пъпки.

РазмножаванеИзползват се семена, които се засяват рано през пролетта направо там, където ще се отглежда лаватерата. След около 15 дни, ако температура е 15 градуса, ще се появят първите млади растения. Съвет за оформление Лаватерите са много ефектни в компанията на сини или виолетови цветя. Подходящи са върбинката, ралицата, ирисът и розите. Може да я засадите като бордюр покрай оградата или пътеката.

Lavatera trimestrisТова храстовидно цвете притежава нежни и изящни камбанки с бяло, розово или червено оцветяване. Те красят дворовете и градините ни до много късно през есента. Не е от взискателните растения, лесно пониква и сравнително бързо се развива. Произход – Азия, Австралия и Средиземноморието. Цъфтеж – бели, розови или червени цветове, от началото на лятото до късна есен, като цъфти доста обилно. Място – на  всякакъв тип отцедливи  почви и на открито и слънчево място. Грижи – принадлежи към високите градински видове, има екземпляри, които достигат до около 1,5 метра.

Размножаване – чрез семена, които се засяват директно на почвата, при благоприятни температури поникват за около две седмици. Съвети – новите гъстостъблени сортове са подходящи като временен жив плет, а също така и за бордюр.