Курортът се
намира на северния бряг на Черно море, на около 10км. от град Варна. Тук се намира параклисът „Свети Свети
Константин и Елена“, който някога е принадлежал на манастир, изграден в чест
на император Константин и неговата майка императрица Елена. Именно около него започва да се застроява днешният курорт.
Посещавайки малката схлупена светиня ще
усетите духа миналото. Ще чуете една легенда, която е поразителна със своята история и своите послания. Една легенда
за достойнство и вяра, за смърт и чудеса.
Легендата разказва, че по време на османското
владичество над българските земи турци нападнали една стара християнска обител,
която подпалили и започнали да избиват
монасите. От тази сеч успели да избягат
като по чудо група монаси и след дълги скитания достигнали недалеч от морския
бряг, в близост до българската твърдина Варна.
Те търсели пристан за изтерзаните си души и тела и го намерили на този
бряг, в стара вековна гора. Монасите се подслонили в хралупите на
огромните дървета, изхранвали се с
плодовете им, а вода пиели от стар целебен извор. Те живеели в мир и покой,
защото носели в душата си своя Бог. Липсвали
им загиналите мъченически братя и
камбанният звън. Но те вярвали, че всичко се случва по Божия промисъл и в
неговата мъдрост.
В една тъмна
нощ се извила страшна буря. През нощта бушували страховити ветрове, но въпреки това монасите
чули далечен вик. Едва когато стихията утихнала, монасите отишли до близкия морски
бряг и пред тях се разкрила ужасяваща гледка. Навсякъде по брега имало
изхвърлени от морските вълни отломки от голям кораб и трупове на удавени хора.
По християнски обичай монасите се погрижили за умрелите. Изведнъж едно от
телата издало слаб стон и се размърдало. Зарадвани те го взели на ръце и
вързопа до него и понесли в гората. След няколко дни той се свестил и от
разказа му те разбрали, че във вързопа носи голяма икона на светиите Константин
и Елена – покровители на християните. Монасите разбрали от разказа на спасения,
че той е техен брат по вяра. Никой от тях не се съмнявал, че спасението на
святата икона и нейния преносител е благодарение на Божията милост. За тях Бог
и иконата са направили чудото възможно.
Когато решил да си тръгне, преносителят на иконата я подарил на монасите и
поръчал на това място да бъде съграден
храм. Точно на това място била съградена малка църквичка, която станала място
за поклонение. Около нея възникнал и манастир, който и до днес носи името Св.
Св Константин и Елена.
Манастирът
преживял времена на възходи и падения, на нови съграждания и разрушения, но
нищо не било в състояние да убие вярата в Бог и чудотворната икона. Нищо не
било в състояние да убие увереността на хората, че въпреки изпитанията и
нещастията, ще възтържествуват доброто и радостта. Нищо не било в състояние да
убие вярата в божествената, космическа справедливост на земята.
Малката църква
и неспиращият да блика извор изпод олтара не спират да дават и до днес вяра на хората. Вяра в справедливостта и
доброто. Тази вяра е била нужна на монасите и другите хора от миналото, за да
оцелеят и правят добро. Тази вяра е необходима и на нас, за да запазим душите
си чисти. За да бъдем достойни и цялостни личности.
Посетилият църквата Св. Св. Константин и Елена
ще усети това и ще почувства, че е в мир със себе си и света.
