Разбираш ли, понякога засядам във Вътрешния кръг на мисълта. Всички имаме Външен и Вътрешен кръг на мисълта. Външният кръг са всички ежедневни дейности, които в никакъв случай не са машинални, а изискват преценка, взимане на решения, емоционални реакции, достигане до причинно-следствени връзки и т.н. Вътрешният кръг е досегът с това, което много хора наричат гениалност. То съществува във всеки от нас. Във Външния кръг има пукнатини и понякога лъчи от Вътрешния кръг успяват да излязат на повърхността на съзнанието. Такива единични прояви обикновено водят до промяна в историческото развитие на човечеството – Деветата симфония на Бетовен, осъзнаването на Нютон за ябълката и гравитацията, теорията за относителността на Айнщайн, изрисуването на Сикстинската капела от Микеланджело… Това не значи, че самите индивиди нямат заслуга за това, понякога години се опитват да „отключат“ нещо в себе си (поне така го чувстват), а всъщност просто търсят такава пукнатина във Външния кръг на мисълта, за да може да излезе лъч от Вътрешния кръг.
Подобно е при аутистите. При тях Външния кръг е обрасъл в бурените на асоциално поведение по една или друга причина. Често зад тези бурени има много повече пукнатини към Вътрешния кръг и затова често такива хора биват наричани саванти, гении и т.н. Всъщност лъчите на „нормалност“ при тези хора са еквивалентни с тези на свръхсетивност и екстрен разум при останалите, а понякога съвсем съвпадат.
Тези лъчи на Вътрешния кръг могат да бъдат стимулирани чрез определени техники, прийоми, навици, отсъствие на навици, вербални формули, мълчание, двигателни функции и др. По този начин лъчите успяват лесно да намерят пролуките във Външния кръг и да излязат на повърхността. Така всеки става гений. Така всеки става изтъкан от лъчи. Така всеки става Крал Слънце.
Like this:
Like Зареждане…
Related
Публикувано на Impressions. Запазване в отметки на връзката.
