Лаватерата принадлежи към семейството на ружите. Познати са около 25 вида лаватери. Създадени са много сортове, различни по височина и окраска. Някои от тях са едногодишни, а други са многогодишни тревисти растения. Най-популярни са тримесечната лаватера и тюрингската, която е позната под малко странното име кучешка роза. Тънкости при отглеждането Лаватерите са едни от най-непретенциозните градински растения. Не случайно те се засаждат във вилните места, където поливането е по-рядко. Въпреки това цветето цъфти обилно и без редовно напояване. Единственото изискване на лаватерите е яркото слънце. На сянка издребняват и цъфтят по- слабо. Към почвата не са взискателни, но е добре да е рохкава и по-бедна. Когато са посадени в добре наторена почва, израстват силно на височина, а цъфтенето не е така богато. Вярно е, че засушаването не притеснява особено тези растения, но при продължителна липса на валежи поливането е добре дошло. Високите сортове трябва да се привързват към колове за устойчивост. Редовно трябва да се премахват прецъфтелите цветове, за да се образуват нови пъпки.
РазмножаванеИзползват се семена, които се засяват рано през пролетта направо там, където ще се отглежда лаватерата. След около 15 дни, ако температура е 15 градуса, ще се появят първите млади растения. Съвет за оформление Лаватерите са много ефектни в компанията на сини или виолетови цветя. Подходящи са върбинката, ралицата, ирисът и розите. Може да я засадите като бордюр покрай оградата или пътеката.
