Тиква
С аромат и вкус на топла есен.
Няма съмнение, че печената тиква се превръща в сладко изкушение за сетивата за повечето хора. Освен че е ароматна и вкусна, тиквата може да бъде и много полезна. И въпреки че често се спори дали е плод или зеленчук, тя изпъстря есенния пазар с екзотични форма и цвят, като недвусмислено ни напомня за наближаващата зима.
Тиквата (Cucurbita) представлява род растение от семейство Тиквови. Стъблото на тиквата достига дължина до 4 – 5 метра, с цилиндрична или ръбеста форма, покрито с твърди бели космици. Листата са големи, с дълги, кухи дръжки. Тиквата, както при по-голяма част от културните растения, се среща в различни сортове, с голямо разнообразие във формата и цвета (оранжев, жълт, бял, кремав) на плодовете.
Известни са три вида тикви:
Обикновена готварска тиквичка – узрява през късната пролет и началото на лятото, като за нейна родина се смята Централна Азия. Тя е сравнително дребна, с цилиндрична форма и нежнa месеста част.
Голяма бяла тиква, известна още като „кестенка“.
Мускатна жълта тиква, наричана още „цигулка“.
Последните два вида тикви узряват през есента, като произхождат от Централна и Южна Америка. Плодовете им са едри, кората им е дебела и корава, а месестата част е нежна и вкусна.
Смята се, че историята на тиквата започва в Перу преди 5 000год., а индианците са първите хора, които са се занимавали с отглеждането на културното растение. При археологически разкопки са открити следи, които потвърждават тези факти. За първи път през XVI век Христофор Колумб пренася тикви в Европа и не след дълго те са разпространяват из целия континент.
Днес тя е основната героиня на празника Хелоуин или т. нар. Келтска Нова година, който носи радост предимно на децата – все повече млади хора и у нас с удоволствие се маскират и събират заедно, за да се позабавляват на празника.
Здравословни ползи
Добър източник на минералите калий и фосфор, което превръща тиквата в подходяща храна при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания. Освен това не липсват и калций, магнезий, желязо, мед и кобалт.
Високо съдържание на витамин С (около 15мг в 100гр продукт), както и на каротин, особено в мускатните тикви. А колкото по-ярко оцветена в жълто или оранжево е месестата част на тиквата, толкова по-високо е съдържанието на полезния витамин.
Съдържанието на целулоза (около 1гр) повлиява благоприятно лечението на болестите на стомашно-чревния тракт.
Тиквата намира приложение в диетичното хранене със своето леко слабително действие, но тя е и мощен диуретик. Богата е на пектин, които спомага за изчистването на дебелото черво и за намаляване на нивото на холестерола. Повлиява благоприятно атеросклерозата.
В състава й се откриват витамините В1, В2 и РР.
Препоръчва се и при заболявания на черния дроб и жлъчката.
Ниската й калоричност я превръща в добра алтернатива за хората с наднормено тегло и за диабетици.
Изключително полезни са и семките на тиквата. Те са богати на масла, белтъчни и смолисти вещества. Важно е обаче при консумация да се избегне прекомерното им осоляване. Тиквени семки могат да бъдат открити в състава на: мюсли, хляб и др. Полезни са за страдащите от хронични чернодробни възпаления, гастрит, колит, анемия, хипертония и остеопороза.
Източник: тук
Ключови думи :
тиква,
храна,
здраве,
витамини,
Автор : от интернет
Четена : 701
Дата : 27 November 2011
Най-четени
Архив статии
