„Заключения от пожара над Бистрица- към 03.07.2012г., 23:45ч.
1. Пожарникарите споделиха, че най-голяма пречка при гасенето през нощта е тъмнината. Според тях в тъмното не може да се ходи в гората, понеже е рисковано и някой може да пострада. Те самите не разполагат с челници, а само с прожектори, които се държат в ръка и според тях не всеки имал. А обясниха, че ако някой пострада при гасене в тъмното, щяло да има дисциплинарни наказания. Вероятно- поне за лична безопасност- е добре всеки пожарникар да разполага с челник.
2. Пожарникарите обясниха, че в хижа „Академик“ има осигурена някаква храна и вода за тях, защото до там стигат камионите. Но няма създадена организация, така че да се снабдяват с храна и вода когато са далече от хижата- например докато се борят с пожара.
3. Към 23:00 през нощта преброих, че около хижата има около 25 пожарникари, но е възможно част от тях да са спяли някъде вътре. Освен това към 23:05 пристигна един ЗИЛ, който докара около 15-ина пожарникари, а после отнесе други около 15-ина надолу през Железница към Бистрица.
4. Камионетките на бившето „Гражданска Защита“ очевидно имат проблем да се движат през толкова труден терен. Когато слизахме със ЗИЛ-а, срещнахме една такава камионетка, която трябваше да докара агрегат до хижата, но беше закъсала и шофюрите решиха да я оставят там заедно с оборудването в нея.
5. Разпитах пожарникарите и те обясниха, че към фронта се движат на групи и не всеки от тях има карта и компас. Вероятно е адекватно- с оглед по-голяма безопасност- всеки пожарникар да бъде снабден с карта и компас. Все пак се намират в планина и в гора и такива атрибути могат да са много полезни.
6. Куртките на голяма част от пожарникарите имат специален джоб за радиостанция. Но не видях нито един пожарникар С радиостанция в себе си. В ЗИЛ-а ги попитах на коя честота е командването и никой не можа да ми отговори. Част от пожарникарите в джоба за радиостанция бяха прибрали по една бутилка вода. От опит съм забелязал, че при групови действия координацията и информацията са много по-ключови неща от каквото и да е друго. Вероятно ще е много полезно, ако всеки пожарникар разполага с радиостанция и достатъчно батерии.
7. Един от пожарникарите обясни, че най-подходящо било да се гаси през нощта. Според него въздушните течения и температурите били много по-благоприятни именно тогава. Човекът сподели, че според него гасенето много рано сутринта има смисъл, защото условията били почти също толкова подходящи, но обясни, че големите групи хора стигали до пожара едва към 8 сутринта, което било късно.
8. Нещо ми направи силно впечатление – по-старите и по-опитни от пожарникарите като че знаеха, че нищо няма да се направи до поне 4 дни от началото на пожара. Отчитаха грешките на началството като системни и обичайни и ги приемаха за нещо нормално. И най-много разчитаха на външна помощ за гасенето- говореха с надежда за самолети и хеликоптери от други държави- Русия и Израел.
Като цяло ми се Стори, че основният проблем е в организацията и командването.
Вероятно на горното звено не му се рискува да праща хора нощем, понеже не са подходящо екипирани. По-долните звена пък не искат да поемат инициатива заради риска от дисциплинарни наказания.
Никой не изглеждаше да го е грижа специално за гората и екологичните щети. Пожарникарите възприемаха просто като задължение гасенето на пожара, а не като опит да се спаси част от гората.“
Карта на пожара към 22:00ч.: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=467861686557285&set=a.127531443923646.24972.100000003737031&type=1&theater
