ДренковицаНякой я наричат дрянковица – от дрян. По-важно е не името, а вкуса и аромата. Ракията от дренки има невероятно ухание. Зевзеци и днес твърдят: „Който не е пил дренковица, нищо не знае!“ Единственото неудобство е, че диви дренки все по- трудно се намират, но отдавна дрянът е завладял градините ни, така че и едно дръвче да се намери, ще е достатъчно за рецептата, която предлагаме тук.
Дренките трябва да са добре узрели, което означава да са
омекнали. Ако между тях има въззелени или все още твърди, редно е да лагеруват няколко дни на слънце или в чисто и топло помещение.
Рецепта, В голям бидон се наливат 50 л вода, слагат се 10 кг захар, предварително размита, и 10-12 кг добре узрели /угнили/ дренки. Сместа се оставя в помещение със стайна /20-22 0 С/ температура, може и повече, но не и по-малко от 18 градуса – забавя се ферментационния процес. При редовно изпълнявани препоръки ферментация¬та протича за 23-25 дни. При варенето първакът и патоките задължително се отделят. Изварените джибри не се изхвърлят, отново може да се използват, заедно с други плодове – сливи, джанки, круши, като им се добави захар в съотношение /1:1/.
Дюлева ракияОще в началото се налага да предупредя стопанина, решил да вари ракия от дюли – много загаря. Това е единственоито й неудобство, при доста предимства -особен аромат, мека за пиене, макар и силна на градус, безцветна и прочие. Около 10-12 кг плодове са достатъчни за един 100-литров казан. Подбират се добре узрели дюли, диви или питомни няма значение, нарязват се, очистват се от гнилото и се сваряват за около 1 час, за да омекнат. Свалят се от огъня и след изстиване се смачкват или смилат и се слагат в пластмасов бидон /каца/. Добавят се и 10-12 кг захар, предварително разтворена в преварена вода. Неизварената захар понякога не ферментира /особено вносната/, затова се налага предварително да бъде размита.
Сместа се оставя да ферментира на стайна температура, може и на по-висока, но не и по-долу от 18 0 С. Процесът продължава цял месец /30 дни/, през което време редовно се разбърква, за да не остава плаваща шапка, която бързо плесенясва. Казахме в началото, че кашата от дюли много загаря. За да се предотврати това има няколко варианта: слага се на дъното на казана чиста слама, само не и дъхави билки, които да унищожат специфичния аромат на дюли.Друг вариант е кашата да се пресова и в казана да се налее само течността. Това е трудно, не всеки стопанин има преса, но който има, следва да я използва.
Третият и за сега най-сполучливият начин за избягване на загара е на дъното на казана да се постави дървета скара, върху тази скара да се разтвори чувал от зебло, да се насипе кашата в него, накрая да се завърже отгоре и ако течността не го е покрила, да се добави вода, докато се закрие. След изваряването на ракията чувалът се изважда, изхвърля се кашата от него, почиства се, промива се и се подсушава за следващия казан. От посоченото количество плодове, захар и вода се получава 10-12 л дъхава ракия, която не бива да се смесва с друга, че се унищожава аромата й.Източник: С.Дочев „Избрани техники за производство на ракии“ ВРАТИ от ВРАТИ.net – Интериорни, Гаражни, Метални, Дворни
ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-НОВИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПО-СТАРИ ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Видове ракии – Дренковица и Дюлева ракия – 5.0 out of
5
based on
5 votes
