Илюстрация
Увеличаване
Смаляванеа>
Темата за ползването на данъчен кредит е сред най-често дискутираните въпроси в данъчната практика. В настоящата статия са изложени базисните условията за упражняване правото на данъчен кредит. Регистрация по ЗДДС Макар и да е очевидно, следва да започнем оттам, че лицето (без значение дали става въпрос за юридическо или физическо лице) трябва да бъде регистрирано за ДДС цели, за да може да ползва данъчен кредит. Регистрацията по ЗДДС е необходимо, но не е достатъчно условие. Също така не всяка ДДС регистрация дава право на данъчен кредит.
Специалните регистрации при получени вътреобщностни придобивания (ВОП) и получени услуги от чуждестранни доставчици не дават право на данъчен кредит. Всъщност идеята на тези специални регистрации е лицето да си самоначисли ДДС и да го внесе в държавния бюджет, т.е. правото на данъчен кредит е преднамерено отказано. За да се избегне този негативен данъчен ефект, лицето може да реши (доброволно) да се регистрира на общо основание по ЗДДС, стига, разбира се, да отговаря и на другите критерии за упражняване на данъчен кредит.
Освен това данъчен кредит може да се ползва само в държавата, където лицето е регистрирано за ДДС цели, и само за данък, който е начислен в тази държава. Последното създава понякога объркване в практиката – някои регистрирани по ЗДДС фирми се опитват да ползват данъчен кредит за ДДС, начислено им в друга държава – членка на ЕС, където не са регистрирани (например фактури за хотел, гориво и подобни). Наистина данъчно задължено лице, което по принцип има право на данъчен кредит, не следва да поема като свой разход ДДС, начислен му в ЕС. Освобождаването от тази данъчна тежест обаче се осъществява чрез процедурите за възстановяване на ДДС от съответната държава членка, а не чрез ползване на данъчен кредит. С други думи, платеният данък се възстановява не от България (чрез включване в дневника за покупки и намаление на ДДС задължението), а от съответната друга държава. Тези правила важат и за държави извън ЕС, но само на реципрочен принцип. Извършване на облагаеми доставки Данъчен кредит по определена покупка може да се ползва само ако тази покупка е свързана (пряко или косвено) с извършването от страна на лицето на облагаема доставка. Пряка връзка ще рече конкретната закупена стока или услуга да бъде обект на последваща директна препродажба или да формира част от себестойността на продавания продукт (стока или услуга).
Косвена връзка съществува например по отношение на общоадминистративни разходи, които не влизат в пряката себестойност на продуктите, но все пак могат да бъдат отнесени към извършвани облагаеми доставки. В този случай лицето има право на пълен данъчен кредит. Ако фирмата извършва както облагаеми, така и освободени доставки, по отношение на косвено относимите общоадминистративни разходи фирмата ще има право само на частичен данъчен кредит, пропорционално на облагаемите доставки.
Връзката между извършването на облагаеми доставки и ползването на данъчен кредит е основополагаща за системата на ДДС. Лице, ползващо данъчен кредит, по същество не носи тежестта на начисления от неговия доставчик ДДС. Идеята на ДДС системата е данъчната тежест да се носи от крайните потребители (най-често това са гражданите, купуващи стоки и услуги за лично ползване). Поради тази причина лицата, които не са крайни потребители, а са част от веригата на доставки, т.е. лица, извършващи икономическа дейност, са освободени от ДДС тежестта чрез приспадането на данъчен кредит. Това освобождаване обаче важи само в случаите на облагаеми доставки, тъй като само тогава има начисляване на ДДС от крайния доставчик по веригата към крайния потребител.
В случаите на освободени доставки (например здравни, образователни, финансови и др. услуги) доставчикът не начислява ДДС на крайния потребител. Но доставчикът няма право да приспада и данъчен кредит по получените от него облагаеми покупки, ползвани в дейността му. По такъв начин всъщност крайният потребител отново понася някаква ДДС тежест, изразяваща се в увеличената себестойност, а оттам и цена на услугата. И все пак в процентно отношение тази данъчна тежест е по-лека, тъй като крайният доставчик на освободената доставка не начислява ДДС върху собствената си добавена стойност (най-вече труда и печалбата). С други думи, при освободените доставки ДДС тежестта е категорично по-малка, но не е нулева поради липсата на право на данъчен кредит за доставчика.
