Кръстословица посветена на обявяването на Независимостта на България, 22.09.1908 г.
На 22 септември 1908 година във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд.
Високата порта, а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Датата е обявена за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на 22 септември 1908 г. България – една от най-старите в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество. Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурската революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинския договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина – т. е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си. Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда „известни“ икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни.
Но правителството вече било е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Свети 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Свети 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър- председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал – цар.
Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, е успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието – да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък, тогава в качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-1878 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
Източник: kardjali.bgvesti.net
На 22 септември България чества своята независимост. Годината е 1908, когато в църквата “Св. 40 мъченици” правителството на Александър Малинов обявява независимостта на страната спрямо Османската империя.
Историята се повтаря, точно както навремето Петър и Асен в църквата “Св. Димитър” вдигат въстание и освобождават България от господството на константинополските управници.
Манифестът е прочетен от княз Фердинанд.
Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд.
Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
И до днес цар Фердинанд не е получил заслужено признание, но личността му и ролята му за развитието на съвременна България са безспорни.
Българският владетел Фердинад Първи, който е и херцог на Сакс-Кобург-Гота, е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена. Завършва виенската академия „Терезианум“, получавайки най-доброто за онова време образование. От ранна възраст Фердинанд проявява интерес към естествената история, в частност орнитологията, ботаниката и ентомологията.
През 1887 г. Фердинанд е избран за Княз на България. Благодарение на уменията си, на дипломатическия си усет и политическа мъдрост ,той съумява да се задържи на престола, непризнат от Великите сили.
През 1893 г. Княз Фердинанд сключва брак с Мария Луиза Бурбон-Пармска, внучка на Шарл Х, съперник на Луи Филип за френския трон. Този брачен съюз е опит за помиряването на двете френски династии.
На 18/30 януари 1894 г. се ражда първият Престолонаследник на новата българска династия Борис, Княз Търновски. Детето е кръстено по западен обред, основно условие за сключване на брака между родителите му. Ново доказателство за Русия, че „католическият Княз е удар по Православието“. След 1886 г. дипломатическите отношения между Русия и България са прекъснати. Смъртта на Александър ІІІ, непримирим противник на признанието, дава основания за нови надежди. Неговият наследник Николай ІІ проявява умереност и показва, че помирението е възможно при условие Престолонаследникът да премине в лоното на Православието. За католическите родственици това е тежък удар. Князът, подкрепен от майка си, осъзнава, че без припознаване от страна на Русия никоя европейска държава няма да го стори. След продължителни преговори и въпреки несъгласието на Светия престол, довело до отлъчването на Княза, на 2 февруари 1896 г. Княз Борис Търновски е миропомазан. Кръстник му става Император Николай ІІ.
След неуспешния край за България на Първата световна война, Цар Фердинанд поднася най-голямата жертва пред Отечеството и поема отговорността за погрома във войната. На 3 октомври 1918 г. той абдикира и същата вечер заминава в доживотното си изгнание.
Настанява се в германския град Кобург, където се отдава на научните си занимания и интереси. До края на дните си Царят отец тъгува за любимата България, която никога повече не вижда.
Фердинанд Първи умира на 10 септември 1948 г., след като става свидетел на смъртта и на двамата си сина, на обявяването на републиката в България вследствие на един незаконен и фалшифициран референдум и прокуждането на невръстния си внук Цар Симеон II. По време на управлението на Цар Фердинанд е обявена независимостта на България на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908г. в храма „Св. Четиридесет мъченици” в страпрестолното Търново. Слага се началото на Третото Българско царство, признато за независимо от Великите сили през пролетта на 1909г.
Цар Фердинанд е владетелят, който завари една изостанала турска провинция пълна с руски провокатори и остави след себе си модерна и независима европейска държава със самостоятелна политика.
Владетелят, който завари кални улици със сламени коптори и волски коли и остави всички красиви сгради, които будят възторг до днес, а също пътища, железници, параходство, авиация.
Владетелят, който завари държава без нито една културна институция и я остави с театър, опера, музеи, галерия, зоопарк, университет, библиотека…
Владетелят, чиито войски гониха с „Шуми Марица” казаците отвъд устието на Дунава, влязоха с тържествен марш в Букурещ, Солун, Одрин, Скопие и Прищина и който прие в двореца Ниш като гост Кайзер Вилхелм.
Владетелят, който при всичките си „провали“ и „катастрофи“ остави България с по-голяма територия, отколкото я завари.
Не на последно място, единственият период до 1989г., когато в България има истинска, работеща и безкомпромисна демокрация с партийна система и действащ парламент, без специални пълномощия или военни хунти.
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество. Манифест към българския народ „По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.Да живее свободна и независима България!Да живее Българският Народ!Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване (Фердинанд) Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: (Ал. Малинов) Министър на Външните Работи и на Изповеданията: (Ст. Паприков) Министър на Вътрешните Работи: (М. Такев) Министър на Народното Просвещение: (Н. Мушанов) Министър на Финансите: (Ив. Салабашев) Министър на Правосъдието:(Т. Кръстев) Министър на Войната: (генерал Д. Николаев) Министър на Търговията и Земледелието: (А. Ляпчев)
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
Помогнете за развитието на сайта Утро.бг. Може да отделите и символичната сума от 1 евро, или по-голяма, ако имате възможност. Тези средства ще ни помогнат да поддържаме и развиваме сайта. Благодарим Ви.